След голяма победа, римската войска се завръщала под възторжените викове на тълпата, с множество богатства и роби.

Римският император посрещал героите и ги поздравявал от трибуната.

След това, генералът, съпровождан от един роб, се изправял пред него и получавал неговата лична похвала пред възхитените погледи на народа.

Докато генералът вървял към императора и докато получавал неговите похвали – робът имал една единствена задача. Да шепне в ухото на генерала, отново и отново, една и съща фраза.

Какво шепнел робът?

“Не забравяй, че ти можеше да си на моето място.”

Красимира Янкова

Share
Published by
Красимира Янкова
Tags: притча