Притча за гнева

Живял един изключително избухлив, груб и невъздържан млад човек. И така, веднъж неговият баща решил да му даде кутия с пирони и го наказал всеки път, когато не успява да сдържи своя гняв, да забива по един гвоздей в стълба на градинската им ограда.

[ad id=“225664″]

Още на първия ден в стълба имало забити няколко десетки пирони. Другата седмица младият човек се научил да сдържа малко по малко своя гняв и с всеки изминал ден броят на забитите в стълба гвоздеи започнал да намалява. Младежът разбрал, че е доста по-лесно да контролира своя темперамент, отколкото да забива пирони в оградата.

И най-накрая дошъл денят, в който той нито веднъж не загубил самообладание. Разказал за това на своя баща и той му отвърнал, че този път трябва всеки ден, когато синът успее да се сдържи, да изважда от оградата по един гвоздей.

[ad id=“263680″]

Минало време и дошъл ден, в който синът можел да съобщи гордо на баща си, че в стълба не е останал нито един гвоздей. Тогава бащата хванал сина си за ръка и го завел до оградата:

– Добре си се справил, синко, но виждаш ли колко дупки има в стълба? Той вече никога няма да бъде такъв, какъвто е бил преди. Когато говориш на човека нещо лошо, зло, грубо, у него остава също такъв белег, подобно на тези дупки. И не е важно колко пъти след това ти ще му се извиниш – белегът ще остане./svetlilo/