Притча за великденските яйца

Веднъж един мъдрец бил поканен при многолюдно семейство за Великден. На масата имало кошница с разноцветни яйца.
– Вижте колко са хубави яйцата! – рекъл той. – Най-различни цветове… И хората са като яйцата.
– А как и защо са станали хубави? – попитала стопанката на къщата, очаквайки да бъде похвалена.
– Чрез страдание. Бог ги е варил в купела с вряла истина, боядисвал ги е с поучения и тъй душите са се пречистили и засветили като тези на трапезата. Но не всички – едни останали недосварени, други са се счупили.

През това време децата започнали да се чукат с яйцата:
– Вижте ги тези малките! Те знаят една истина.
– Каква е тя? – запитал бащата – Та те са още неузрели за мъдрост!

Мъдрецът разчупил едно яйце и показал жълтъка:
– Ето това е истината! Независимо как изглеждаме отвън – червени, сини, жълти – да запазим сърцевината си чиста. Защото тя е най-скъпата и съкровена връзка с Отца.
– Но нали все пак яйцата ще бъдат изядени? – възразил бащата.

През това време най-малкото дете заплакало, тъй като батковците му счупили яйцето. Мъдрецът взел своето яйце и го подал на малкия.
– Мъдростта е да даваш. – отвърнал той. – Да даваш от сърцевината си, без да дириш сметка, колко от жълтъка ти е останало. И тъй да обичаш ближния, както Исус бе казал на учениците си. Така отпечатъка от доброто ще остане в сърцето на ближния.

Така мъдрецът посял словото Божие на светия празник на Възкресението.