Привлекателна ли е Стара Загора за младите хора?

Средата е добра, но има още много, което да се прави, заключиха участниците във втория панел на годишната „Среща на бизнеса в област Стара Загора“ по темата привлекателен ли е градът за младите

Срещата бе организиранап от „Капитал“

„Младите хора биха се върнали в България, ако имат усещането, че тук могат да свършат повече, отколкото в чужбина. А в България има много за вършене, трябва само свобода на инициативата“. Думите на младия архитект Дора Иванова, която е основател на Фондация „Проект Бузлуджа“, обобщиха добре настроението и посланието на втория панел на годишната дискусия „Среща на бизнеса в област Стара Загора“ на „Капитал Градове“.
Част от целта на дискусията беше именно да даде идеи за това как българските градове могат да привличат обратно хора. Участниците посочиха, че решението емигрантите да се върнат в България или дори родния си град е емоционално и не става дума само за размера на заплатите, но и за качеството на живот и възможност за постижения в конкретната им сфера.
Стара Загора има силни предимства в тази посока. От една страна, средата за живот е добра, както посочи Иван Стефанов, собственик и главен мениджър на местната верига магазини за мебели „Мондо“. От друга, в последните години градът се развива добре.

Борислав Бойчев, aкаунт мениджър „Корпоративни продажби“ във Vivacom например обясни, че когато са избирали със съпругата си град за живеене преди години, изборът им е бил Сливен, защото Стара Загора не е била толкова привлекателна. Сега, казва Бойчев, това определено не е така.

Една от причините е икономическото развитие, което продължава да поставя областта сред водещите в България. Но както арх. Белин Моллов, експерт по устройствено планиране и градско развитие напомни, разговорите за икономика са важни, но образованието и културата също трябва да се коментират и развиват.

На същото мнение е и Иван Стефанов. Образованието е основата, а там има изоставане, каза той. Той сравни Стара Загора с Велико Търново и посочи, че вторият е много по-млад град, заради студентите там. Това между другото се отразява и на бизнеса му – „моите магазини предлагат много по-различни неща във Велико Търново“.
Туризмът също е неизползвана ниша. Според Дора Иванова Бузлуджа, на чието възстановяване тя се е посветила, е обект с потенциал да вдигне сериозно интереса на чужди туристи към областта.

Стара Загора обаче не се възползва от него. „Запитванията са истински, но тези хора няма на кого да си платят парите. Трябва да можем да създадем продукт, който да се превърне в основна атракция за целия регион. Той ще спомага и за образованието и предоляването на комплекса в целия източен блок“, каза тя.

Основен недосттък и тук, както и в други градове, е че не се мисли за това какво е нужно, а какво може да се финансира. „Кохезионната политика е все още основният източник за планиране на инфраструктура“, отбеляза арх. Моллов. Планирането обаче все още е твърде централизирано, докато ако общината го прави на местно ниво, то ще отговаря на нуждите й още повече.

Някои неща пък са извън възможностите ѝ – беше поставен въпросът за скоростен път до Казанлък и за четирилентова връзка с магистрала Тракия, но това са национални проекти, не местни, което доказва колко трудна е работата на местната власт.
Арх. Виктория Грозева, главен архитект на Стара Загора, успокои присъстващите жители на града, че до няколко месеца закъснелият ремонт на площада пред общината ще е готов за ползване. Ремонтът започна през есента на 2017г., но изпълнението му закъсня сериозно и санкциите ще бъдат съобразени спрямо подписаният договор, отговори арх. Грозева на въпрос по темата. Според водещия на панела Първан Симеонов, позитивно за Стара Загора е, че ремонтът на централната част изглежда доста по-добре от същия ремонт в центъра на София.