Прокурори под строй. Защо проблемът не е в Иван Гешев

Не е проблемът в Иван Гешев. Както през последните седем години не беше проблемът и в Сотир Цацаров, въпреки че магистрати, политици и цяла една медийна машина опитваха да внушат, че група хора има „лична вендета“ с дадена персона.

Проблемът е моделът. Колкото до имената, които го въплъщават – те наистина нямат никакво значение. Защото още преди старта на процедурата за избор, обществото знае кой ще е титулярът – точно както знаеше името на Цацаров (и бъдещия му пост), докато върхушката на управляващите се изказваше все още за него като за „много добър съдия с наказателен уклон“.

Когато процедура няма
И двата случая: и Цацаров, и Гешев сочат, че процедура няма. Има предварителен сговор, който предопределя следващите седем години в държавата.

В това, че сговорът е политически, няма съмнение, въпреки изобилните твърдения от последните дни, че Гешев е номинация на професионалната общност, обусловена от онази прословута съдебна реформа (която според управляващите завърши, а според експертите хич даже и не започна).

Всъщност, това не е вярно. Както не е вярно и твърдението на Гешев, подето от Йордан Цонев (ДПС), че Лаура Кьовеши била единствен кандидат за поста на европейски главен прокурор.

Номинацията на Иван Гешев, направена от всички прокурори под строй (което осуетява възможността някои от тях да се престрашат и да номинират другиго) бе бетонирана от правителството, с отказа на министър Данаил Кирилов да излъчи конкурент на обвинителя.

Аритметиката
За да бъде изпълнен планът докрай обаче са необходими още шест гласа във Висшия съдебен съвет, които трябва да подпечатат предварително взетото решение. Но не се заблуждавайте, няма напрежение по въпроса за това дали въпросните гласове са осигурени. Гарантирани са от политическата квота там.

Тази неособено сложна сметка е и отговор на въпроса, задаван преди години от всякакви телевизионни студиа: защо аритметиката в кадровия орган на Темида е толкова важна. „Кого го интересува и защо е важно дали парламентът избира петима или шестима души във ВСС?“, попита тогавашният здравен министър Петър Москов.

А отговорът идва сега: интересува се обществото, а е важно защото тези гласове избират следващия главен прокурор. Те, всъщност, вече са го избрали. Тези гласове, впрочем, участваха и в намаляването на периодичната атестация на съдия Мирослава Тодорова и поощриха колегата й Петя Крънчева, срещу която текат три дисциплинарки.

„Друг бъдещ“
Гешев знае, че гласовете са му гарантирани – първо от неслучилата се реформа, а после от Народното събрание, попълнило квотата си във ВСС с „тези, които трябва“ – и затова говори за себе си като за избран.

„Ще ви върна към една друга процедура, когато 17 човека номинираха един друг бъдещ главен прокурор, който беше сам и такива реакции нямаше“, каза вчера той, обръщайки се към журналисти. А от подобра на думите му стана ясно, че очевидно се приема като сигурен наследник на Цацаров.

Съвсем ясно е, че наблюдаваме „Ти си го избра“ 2. А главният герой този път не се свени да изказва прозрения от сорта на това, че не харесва разделението на властите, което явно било приоритет на „десните екстремисти“. Не се срамува и да се рекламира с думите, че може да направи това, което другите само могат да обещаят. Не се притеснява да описва Делян Пеевски само като депутат (което пък е запазена марка на Бойко Борисов). В което само по себе си няма лошо, защото той е такъв – депутат. Проблемът е, че той е „само депутат“ дори след делото КТБ, в което въпросният „само депутат“ изобщо не присъства, благодарение на…. прокуратурата.

Затова главният проблем не е Иван Гешев. Ако не е той – ще е друг подобен нему. Проблемът е, че Делян Пеевски и Бойко Борисов (или по-точно – политическите им сили) излъчват онези, които ще имат решаващия глас за номинацията, под която се подписа Сотир Цацаров. Което в превод означава простичкото: изборът е политически.

Бонус (по Илф и Петров)
А като към това добавим и приравняването на прокурори и съдии (което в развития свят не се случва, тъй като съдът е последният арбитър и в този смисъл истинският гарант за гражданско общество, а не за произвол на силните), главният проблем става съвсем видим. Независимата (на хартия) съдебна власт е подчинена на политическата конюнктура. Това е проблемът. Или иначе казано: не името, а това, че го знаем предварително.

Това разбира се, води след себе си до още един проблем, стар като света. Предварителният сговор овластява не можещите, а правилните. А правилните често са по Илф и Петров: когато срещу управителя на старческия дом постъпили много оплаквания, защото бил грубиянин, го уволнили. Но, понеже е правилен човек, не е било възможно да седи без работа. И затова го назначили за шеф на филхармонията.

www.svobodnaevropa.bg Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036