Много пъти съм се заканвал да имигрирам, но все оставам да погледам още малко сеир. Ако обаче Цветанов стане президент, заклевам се, ще си потърся друга родина. И не само заради Цветанов, а и заради тези, които са го избрали. Не желая да наричам сънародници хора, които са избрали един физкултурник за президент. Нямам нищо против физкултурниците, когато са физкултурници. Но за президент предпочитам човек, който е завършил нещо, което развива и мозъка.
В случая „Цветанов” нямаме дори и мухата, от която да направим слон. Нищо! А от нищо нещо не става. Или бъркам?
Идеята да става президент явно се завъртя първо в неговата глава. В интервю за столичен вестник той разписа портрета на бъдещия кандидат на ГЕРБ за поста така, както се правят обществените поръчки у нас – да пасва на един определен човек. И този човек е самият той. „За мен, каза Цецерон, най-същественото в профила на нашия кандидат е да бъде човечен, достъпен до хората и да има здраво семейство.“ Което автоматично отхвърля бекярина Борисов, а също и Плевнелиев по причина на някои постъпки на жена му, които няма да споменавам. После Цветанов надълго обясни лично той колко е земен и достъпен.
Президентският пост му е стара севда. Замалко не стана президент през 2011 г. Тогава беше предложен лично от Борисов. И не изглеждаше неизбираем. В него момент Цветанов мереше рейтинг с Борисов и през 2010 г. дръзна дори да го изпревари. Като шеф на МВР се беше развихрил в борбата с организираната престъпност, провеждаше акция след акция, търкаляше по земята доказани и предполагаеми престъпници. Изобщо разви трескава дейност, която в момента е обект на изследване в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). А държавата ни, демек ние, ще плаща стотици хиляди евро за аматьорските акции на бившия министър Цветанов и прокурор Кокинов, които грубо са нарушавали презумпцията за невинност. Миналата седмица ЕСПЧ се произнесе по три дела и осъди държавата ни да плати на братята Дамбовци 80 000 евро компенсации и 5000 евро за разноски по делата. На Алексей Петров – 9000 евро, а на Хамстера и съпругата му – 15 000 евро. 109 хил. евро само по тези дела. С присъдите по „Медузите“ и „Касоразбивачите“ общата сметка вече минава 200 000 евро.
Скъп ни е Цветанов. И все по-скъп ще ни става.
В негова защита бих могъл да кажа, че винаги съм имал усещането, че в някои от тия арести, например на Алексей Петров, той действаше за чужда сметка. Цветанов беше твърде малък да мери снага с Петров на тъмните и полутъмни поприща. Там е царството на Борисов. Та си мисля, че той е бил просто в ролята на онази екстензия на човешката ръка, която по селата наричат дилаф или маша.
През 2011 г. Цветанов се размина с президентството. В ролята на черната котка, която му мина път към „Дондуков” 2, се явиха едни 6 апартамента, за които дори и най-добронамереният наблюдател не би могъл да намери финансови аргументи в двете милиционерски заплати на семейство Цветанови. Обаче тогавашният шеф на НАП Красимир Стефанов ги намери по някакъв начин, предполагам с магия. И до днес все още мисля, че мероприятието с апартаментите беше „приятелски огън”. Пролича си и по посоката, в която отговори Цветанов. Извади „невинен” компромат срещу Плевнелиев. Как през 2007 г. общинари му искали 500 000 евро, за да прокара проекта за Бизнеспарка. Той не се поддал, но и на прокуратурата не съобщил. Тогава кмет беше Борисов, а нарочените общинари – от ГЕРБ. И така, Цветанов си отмъсти и на Плевнелиев, който го измести, и на Борисов, който го позволи. Не твърдя, че е непременно интелектуално обусловено, но е факт, че Цветанов е отмъстителен като невестулка. В момента по същите причини пържи и Румяна Бъчварова. Вината й е, че седна на стол, който хем му се полагаше, хем му беше ред…
Ако Цветанов умееше малко повече да мълчи, можеше да мине за умен. Но като проговори, вече не може. Изказът му е специфичен, дори бих казал уникален. Говори български като втори език, сякаш го е учил задочно. Преди две-три години предложих да наричаме този начин на говорене „цветанизъм”. Цветанов говори малко като Кайзера, солдафона на Чудомир, но същевременно изказът му съдържа елементи от свръхсамочувствието на чиновника Бъмбъл от “Оливър Туист”, взел е нещо и от Чеховите герои (например оня, дето обясняваше, че най-хубавата супа е от „морковчета, спаржи, цветна зелка и всякакви подобни юриспруденции), родее се с мисис Малапроп и нейните напъни да употребява думи и изрази от високия стил, без обстоятелствата да го изискват и акълът й да го допуска (вж. проф. Никола Георгиев). Изобщо с много работи се родее и същевременно си е чисто български феномен. И сме длъжни да го осмислим и да му дадем научно определение. Предполагам, че „цветанизъм” няма да ви хареса. Давам си сметка, че звучи малко като кретенизъм, ако и да не е съставомерно. Затова ще ви предложа друго: „словесен волунтаризъм”. Това е такава употреба на речта, при която си мислиш, че думите означават това, което ти си мислиш. „Ние не трябва да приемаме, че битовата престъпност е функция само на МВР! Защото тя е свързана с осигуряването на съответната трудова заетост на ромите. Знаете, че с приемането на стратегия за интеграция на ромите, там говорим за комплекс от мерки, които са интегритет на секторни политики.”
„Интегритет на секторни политики”? И престъпността като функция на МВР и на циганите!
Думите са много опасно нещо. Дори когато си мислиш, че си се сприятелил с тях. Всъщност, най-вече тогава. Цветанов не просто владее диалекта на племето, той го създава!
Веднъж вицепремиерът Цветанов каза: „Аз съм убеден, че президентът не е запознат за какво става на въпрос”.
Любима конструкция – „на въпрос”! Мисля, че хората, които четат, без да си мърдат устните, никога не я използват. „Става на въпрос” е израз от социолекта на нисшите милиционерски чинове.
По лани доц. д-р Иван Держански обясни защо се е появила лингвистиката в Древна Индия. За да изучава и съхранява санскрит, свещения език на индуизма, на който се водело богослужението. Защото при употребата езикът се променял и изопачавал, което криело опасност боговете да престанат да разбират молитвите.
Да не стане така, че в стремежа си да говорят все по-просто, гербаджиите да се отдалечат от езика, който говори българският господ? Ако го има и ако не ни е забравил вече…
Има поне три причини Цецерон да си въобрази, че може да стане президент. Първата е, че сегашният президент явно няма шанс за втори мандат. И се е примирил, че ще танцува едно лято. Борисов беше категоричен, когато забрани до юни да се говори за кандидата на ГЕРБ: „Плевнелиев се справя прекрасно, не е честно спрямо него – той трябва да има самочувствието и авторитета да си довърши мандата”.
Да си довърши мандата…
В интерес на истината, присъствието на Плевнелиев не е от незаменимите. Едва ли ще липсва на някого. Той е друг от големите майстори на парадното нищонеказване. Безидеен, но пък патетичен като пъпчива отличничка. Може да те умори от скука и да те доубие с клишета. Домораслата му политическа риторика може би ще липсва само на отявлените русофили, които са свикнали да острят перата си в неговото невтасало русофобство.
Второ, в партията няма изявен кандидат. В сянката на падишаха трудно може да избуи силна личност. Хората се подбират на принципа на послушанието и себеподобието.
Трето, Цветанов трупа все повече самочувствие. Той не просто създаде ГЕРБ, той го владее. На него се приписват всички изборни победи. Обикаля села и паланки като Матей Миткалото и укрепва влиянието си. Освен това Цветанов вече е и със препрано съдебно минало. Още не беше заглъхнал звукът на съдийското чукче и Цветанов пожела и оглави най-важната комисия в НС – Вътрешната. И този път ще бъде много трудно да му се обясни защо не става за президент.
Наскоро Борисов каза, че между него и Цветанов няма разнобой: „Разнобой може да има между равни, но случаят не е такъв”.
Така изглежда. Но момчето, което разнасяше папките, отдавна порасна и иска да се еманципира. Казват, че когато Борисов станал премиер, царят му написал: „Аз ви подцених…”. Да не се наложи и Борисов да пише на Цветанов такива покаятелни писма.
Разнобой не само има, но и вече трудно се прикрива. „Бунтът на кораба” засега просто не е имал сериозен повод. Такъв, какъвто може да стане отхвърлената кандидатура на Цецерон за президент. Агенция „ПИК” написа, че местните структури на партията вече започнали да го номинират.
И един Господ знае дали може да бъде спрян. Във всеки случай интелектът едва ли може да е аргумент. Цветанов се слива с герберската политическа среда. Сложен до Борисов, дори не стои толкова нелепо. Те са родени един за друг. Това, струва ми се, е най-обидното нещо, което съм казвал за нашия премиер…
Но, ако е речено, и това ще ни мине през главите. Не искам да ви плаша, но тогава дори и щъркелите ще откажат да летуват у нас.
В едно интервю за Би Би Си големият физик Стивън Хокинг, който е напълно парализиран, каза: „Аз съм архетип на извадения извън строя гений или, за да звучи политически коректно, на физиологично предизвикания гений. Най-малкото съм изправен пред физиологично предизвикателство. Дали съм гений, подлежи на съмнение“.
Много ми хареса това „физиологично предизвикан” и ми се щеше да го употребя за някого от тукашните гении. Но още не съм решил на кого ще прилегне най-добре.
Та такива работи из територията. Сигурно няма да ми повярвате, но в едно от пророчествата си св. Козма Етолийски казва: „Ще дойде време, когато светът ще се управлява от ала-бала”. Честно, казал го е!
Тони Филипов, д-р Източник http://retro.bg/
