„Не може вакханалията и кланетата във френската революция да се сравнява с днешната игра на площада.
Излезли са млади хора, които искат промяна. Протестът може да се разглежда като пъстра черга, в която има черни нишки, които се губят. Футболните агитки могат само да псуват и да викат, но бяха изолирани от останалите хора“. Това заяви социалният антрополог Харалан Александров пред Канал 3.
„За амортизираните политици през последните години е шанс за рестартиране, да произнесат своите речи. Но ми прави впечатление, че младите не искат да слушат „старите“, а да говорят. Това е хепънингова култура, която искаа да влезе в разговор. Те не са добре интегрирани в публичния дискурс. Това са деца, които са се върнали от Европа. Има една нарастваща група, която живее и учи в Европа. Създава се една нова група, която трябва да си намери място под слънцето. За пръв път виждаме хора, които се връщат в държава, в която си заслужава да се живее, благодарение и на политиката през последните години, но виждат социално запушване. Една голяма част обаче от децата обаче са част от червената номенклатура. Те се връщат в България и се дразнят, че не могат да заемат високи постове, както родителите си“, каза още Александров.
„Аз не мисля, че политиците по площада, лелите и чичковците, които са провалени, са любимци на младите хора. След протестите младите хора отиват да пият бира по заведенията и да се забавляват. Реализира се копнежа на 50-годишните – да се върнат младите хора. Вместо да се свързват с кукловодите, да се опитаме да ги спечелим, защото ще ги изгубим завинаги. Това не е бум на тълпата, а нарцистична субкултура. Тези хора искат да бъдат забелязани. Те си правят селфита и се катерят по Партийния дом“, коментира социалният антрополог.
