„Или ще те пребия, или ще те дам на Торбалан“. Само факти за Стратегията за детето

Или ще те пребия, или ще те дам на Торбалан. А току-виж и двете. Домашното възпитание в цяла Европа е поддържано десетилетия наред в този дух, но в последните години се предприема завой в обратна посока.

Разбираме го не от новите закони, които „забраняват шамарите“, а от реакцията срещу тях – тя е шумна, често пъти брутална, понякога – основана на страх, а почти винаги – на дезинформация.

Тук са събрани основните страхове и основните факти, свързани със Стратегията за детето – държавен документ, създаден през 2000 г., за да служи за ориентир на законодателя в следващото десетилетие, а после обновен през 2008 г. и за трети път – през декември 2018 г. за следващите 10 години.

Чудите се защо целият шум започва малко преди изборите през 2019, след като става дума за толкова стар документ? Няма безспорен отговор на този въпрос. Но ето безспорното:

Ще ми вземат ли детето, ако му ударя шамар?

Не.

А какво ще ми направят, ако му ударя шамар?

Най-вероятно нищо.

Ако се установи, че редовно го бия, какво ще стане?

Ако се установи системен тормоз от типа на изнасилване, принуждаване да проституира, въвличане в трафик на деца, постоянен побой, ще бъде направен изводът, че има риск за живота и здравето на детето, и то ще бъде настанено в семейството на близки или роднини. Ако няма такива, детето може да бъде настанено при приемни родители и този процес се нарича „извеждане“. Това не е синоним на „отнемане“.

А в какъв случай биха ми отнели – именно „отнели“ – детето?

Това е рядко прилагана последна мярка, до която може да се стигне след изчерпване на всички други възможности. „Отнемането“ става само с решение на съда, само ако е констатирано, че няма подобряване в семейството и само ако става дума за крайни случаи на системно насилие.

Откъде ще разберат, че си бия детето?

Предимно от сигнал, в това число и сигнал на специализирания телефон 116111.

Разни хора през тази седмица призоваха този телефон да се забрани.

Това е като да забраним телефон 112, защото детският е негов аналог, просто на него се подават сигнали, отнасящи се до деца. Телефонът е еднакъв за всички страни в ЕС, само че в останалите държави съществува от по-отдавна. В Гърция телефонът е създаден през 1998 г. и се управлява от неправителствената организация “Smile of the Child”. В България телефонът съществува от 2007 г. и го управлява „Асоциация Анимус“. Не можем да обясним по каква причина в предпоследната предизборна седмица на 2019 г. се заговори за този телефон като за нещо ново.

Къде мога да прочета всичко, изброено дотук?

Не е в Стратегията за детето. Мерките, с които държавата защитава деца от насилие, са описани в Закона за закрила на детето. Той е приет преди 19 години. Всички текстове, които се отнасят до настаняване в приемно семейство, например, са влезли в сила между 2003 г. и 2009 г. Да, толкова отдавна.

А какво пише в Стратегията тогава?

Стратегията въвежда „пълна и изрична забрана за телесно наказание над деца“ и „криминализиране на домашното насилие върху деца“. И друг цитат: предвижда се „въвеждане на ефективна работеща система за превенция, наблюдение и изпълнение на тези забрани“.

Тази „система за превенция и наблюдение“ не е ли намеса в личния ми живот?

Намеса е, да. Правото на личен живот не е абсолютно, то подлежи на ограничения, когато наранява другиго. Например, носите отговорност, ако счупите на някого главата или ако го изнасилите. Но във всички случаи изразът „система за превенция и наблюдение“ изисква разяснителна кампания, каквато не е направена от държавните органи, написали Стратегията. Това отсъствие на разговор и обяснения изглежда основният източник на тревоги.

Какво е обяснявало правителството за Стратегията за детето?

Документът е писан след много консултации в страната, проведени между април и октомври 2018 г. През 2019 г. той беше оттеглен от правителството веднага, щом се чуха първите протестни гласове срещу текста. Това стана без обяснения по същество, а само с аргумента, че има несъгласие в обществото. Така държавата изчезна от хоризонта втори път, оставяйки в публичното пространство предимно гласа на дезинформацията.

Ако е оттеглена Стратегията, защо има протести срещу нея?

Не можем да отговорим на този въпрос.

Освен забраната на телесното наказание, има ли още нещо ново в оттегления проект?

Да. Третата поред Стратегия за детето включваше също и въвеждане на така наречената „патронажна грижа“ за всички семейства с деца до 3-годишна възраст. Това е помощ, която е съществувала преди двайсетина години, а после е отпаднала: съвети за родителите за това как се кърмят, повиват, къпят и хранят децата. Съдържаше и ратифициране на документ на ООН, който би позволил да се търси отговорност от българската държава, ако тя самата не е успяла да защити правата на децата. Предвижда се и цялостна реформа в областта на детското правосъдие, ориентирано към децата, участващи в съдебни процедури – тоест, към децата, които са жертви или свидетели на насилие, или към децата, които са извършили някакви девиантни прояви.

Протестите срещу всички новости ли са или само срещу част от тях?

Пресконференциите, които дадоха организаторите на протестите, показват, че няма единен отговор на този въпрос. На последната например, те бяха питани изрично срещу какво точно се обявяват, но отговорите се оказаха толкова, колкото и ораторите – три: че са против ратифицирането на документа на ООН, че са против стратегия, писана от хора без управленски капацитет и че са против да има каквато и да било стратегия изобщо. В последния момент се появи и четвърти отговор: че те искат да се оттеглят и приети вече закони.

Беше им зададен въпрос защо не са участвали в многобройните обсъждания на текста с правителството и отговорите пак бяха три различни: че не са участвали, защото 1. не са били поканени, 2. защото не са били сигурни, че кабинетът е оттеглил проблемните текстове и 3. Защото са против целия документ.

www.svobodnaevropa.bg Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036