ПРОЗРЕНИЯ – 2 – Лично пространство на Ботьо Буков

[ad id=“225664″]

АЗ БАЧКАМ

Стените на стария универсален магазин на Стара Загора още помнят и с въздишка разказват: ДВА МИЛИЦИОНЕРА ПЛЮС ЕДИН ЦИВИЛЕН: – Дай си паспорта. (МЛАДЕЖЪТ ИМ ГО ПОДАВА). ДВА МИЛИЦИОНЕРА ПЛЮС ЕДИН ЦИВИЛЕН: – Учиш ли някъде? МЛАДЕЖЪТ: – Не. ДВА МИЛИЦИОНЕРА ПЛЮС ЕДИН ЦИВИЛЕН: – Колко е часът? МЛАДЕЖЪТ: – Десет и половина. ДВА МИЛИЦИОНЕРА ПЛЮС ЕДИН ЦИВИЛЕН: – А защо не си на работа?
Ето че спипаха горкия младеж! От следващия ден той тутакси биваше зачислен в оределите вече редове на иначе славната работническа класа на комплекса „Марица-изток” и трябваше да бачка. Макар че съм професионален преводач, не познавам друг народ на света, който да има в езика си глагола „бачкам”, за да назовава онова свое състояние на ума и духа, при което е длъжен безмозъчно да опъва каиша като магаре под тояга. В този ред на мисли глаголът „бачкам” не е жаргон, а изразява нашето народностно отношение към предмета на труда. Ако например искате да узнаете кои бисквити в магазина са сладки и кои са солени, съществува само един начин – да си купите от всички видове. Не се хабете да питате за това някоя продавачка, защото тя бачка. Достатъчно е да претеглите на око златните й пръстени и убийствения й нощен грим и ще проумеете, че ако тя случайно ви предостави и най-малкото си внимание като клиент, просто ви е направила „евалла”.

[ad id=“263680″]

Споделяйки безславната съдба на чиновник, десетилетия наред съм отривал лакти по бюрата на разни ведомства, замърсени не само отвън, но и отвътре. Обикновено се казваше: „Другари, стига издребняване, дайте да оставим на мира чистачките и да насочим енергията си към изпълнение на решенията на еди кой си партиен конгрес!” В това време обаче чистачките, в изпълнение на директивите на Партията на българските бачкатори, вече успяха да построят своя съсловен комунизъм и да постигнат следните цели: два часа дневно имитация на работа; дълги софри с хахо-хихи през работно време; заплата колкото на чиновниците и придобиване на статут на най-облагодетелствана каста, което и до ден днешен е законово положение и тяхно неотменимо достояние.

Социализмът у нас не само роди негово величество бачкатора, но и му гарантира имунитет и пребъдване во веки веков. Ако все пак днес забележите отклонение или изключение от този марксически закон за бачкането – било то при чистачките, продавачките или чиновничките в някое училище, болница, банка, общински съвет, ВиК, ВУЗ, ТЕЦ, АЕЦ, съд, парламент или някъде другаде, моля обадете ми се, за да проуча случая на място и да сътворя Ода за бялата гарга.
Казах гарга. Наскоро си имах вземане-даване с една съвсем обикновена гарга. Не, иначе нищо му нямаше на момичето: само дето вместо да се припознава като сервитьорка, която все пак си има някакви трудови задачи бидейки такава, тя се възприемаше като баш-ханъма от турски сериал. Разполага се тя в празното заведение и сладко си пуши в компанията на своя приятелка. Откъде ли се дотътрих аз, та й развалих рахатя!

[ad id=“236999″]

Поръчах си бира. Стовари ми я тя на масата с поглед към прозореца. Бирата беше топла. Да ти поднесат топла бира и студена риба… Не е ли това най-христоматийният пример за бачкането на персонала! Вбесих се по мой си начин, като й казах: „Благодаря за топлата бира, макар че някои разглезени клиенти я предпочитат студена. Но на клиентите няма угода. Сигурно ви е писнало от техните капризи. А пък в същност работата ви е толкова напрегната и отговорна! За нея би трябвало да получавате поне едно 800 лева на месец!”
В миг обикновената гарга се оживи и ме удостои със своя драгоценен поглед:
– Ама какви 800 лева? Дават ми 300, и то не всеки месец!
Докато се възмущавах на тази несправедливост, в главата ми се завъртя тъкмо това число. Добре, така да бъде – нека гаргата да плаща за своето бачкане по 300 лева глоба на месец!
А размера на глобата за моето бачкане оставям да определите вие – милостивите читатели.