ПРОЗРЕНИЯ

Лично пространство на Ботьо Буков

без маска и без грим

Наскоро един велик поет от моята читанка ми науми да надзърна зад маската и грима на родната просвета.
За целта проведох експеримент. В дните около шумно разгласяваните „Маратон на четенето”, кампания „Походът на книгите” и Седмица на детската книга, предвидени за април, изпратих писма до госпожите и господата директори на 51 броя основни и начални училища и детски градини в Старозагорската община. „Колеги-просветители – писах им – задали са се светли празници на родното четмо и писмо. Българските писатели не са само очукани паметни плочи и овехтели портрети из коридорите. Някои от тях, въпреки почудата ви, са физически живи и днес.” Напомних им още, че в Стара Загора творят скромни, но даровити автори, и че ако бъдат поканени, те ще се отзоват за литературна среща с подрастващите – както сега, около Седмицата на детската книга, така и по всяко друго време.
Не питайте какво се случи, защото вече познахте: глас не в една, а в петдесет и една пустини едновременно!
„Гледай ти…Нашите началници даже не са ни споменавали, че в Стара Загора имало писатели. Да сме провеждали срещи в училищата с живи автори на българска литература – такова нещо никога не ни е спущано от горе! Пък и да го направим – каква файда? – това ще увеличи ли заплатите ни, ще озапти ли калпазаните, ще намали ли сметките ни за ток?”

[ad id=“225664″]
Винаги съм твърдял, че по-скоро камила ще мине през иглено ухо, отколкото да се очеловечи и реформира образователната ни система.
В долапа на парламента са плъзнали 240 мишока, които са обект на справедливо възмущение от страна на разумните и честните хора. Замислил ли се е обаче някой колко десетки хиляди мушморока необезпокоявано гризкат националното сиренце под стряхата на родната ни просвета? Даже отделни учебни заведения угояват повече на брой зъбати и опашати, отколкото наброява целият български парламент!

[ad id=“263680″]
Вярно е, че ”хлябът не стига”, че сметките ни за ток са безумно високи и че подрастващите са еди какви си. За това си има много причини. Но главната причина е елементарна като самата себе си: прост народ – слаба държава!
Ние, писателите, не ще успеем да оправим този сбъркан и грешен свят. Той винаги е предпочитал да вижда себе си такъв, какъвто не е – с маска и с грим, – но поне можем с вълшебството на словото да превръщаме мишоците в кочияши. А може би и в свободни, разумни и почтени българи.