Радан Кънев: ДСБ няма партийни назначения, няма и да има

Радан Кънев е лидер на ДСБ и съпредседател на парламентарната група на Реформаторския блок. В края на миналата година той обяви, че сваля доверието си от правителството на Бойко Борисов и минава в опозиция. Това се случи след като парламентът отхвърли предложенията за промени в Конституцията на Блока. Така се стигна и до сътресения в самия Реформаторски блок, след като Кънев беше последван само от собствената си партия ДСБ. Останалите четири партии – ДБГ, СДС, НПСД и БЗНС продължават да подкрепят правителството.

Г-н Кънев, вчера Даниел Вълчев обяви, че „сигурно е примамливо хем да си в управлението чрез свои представители, каквито ДСБ към момента има немалко, хем да не носиш никаква отговорност за ставащото в страната“. Как ще коментирате това твърдение и колко представители на вашата партия са все още в управлението?

Първо искам да кажа, че във вътрешен диалог в рамките на Реформаторския блок не могат да ме вкарат. Аз съм бил 12 години в процесите на разделение и обединение на десницата и съм минал от най-ниското до най-високото ниво. Знам колко е примамлива идеята да стреляш по най-близките и, от друга страна, колко е болезнено това нещо за избирателите на десницата. Не очаквайте да влизам в разговор било с Даниел Вълчев, било с някой друг от колегите от Блока на базата на подобни нападки.

Ще дам отговор в една друга посока. Разглеждането на хора на експертни позиции, които са членове на дадена партия, като партийни назначения, свидетелства, че Реформаторският блок не успя да се справи с една от двете най-важни части на програмата си, а именно борбата с партизанщината, партийните назначения и разглеждането на политиката като процес на осигуряване на работа за хората, които по друг начин явно не могат. Моята философия за политиката е обратната. Всички партии в България, това е от преди девети септември, са се занимавали с това да уреждат работа на свои хора и са проваляли демокрацията по този начин. Нашата цел в ДСБ е да вкараме в политиката хора, които се справят с настоящето си и това им дава възможност да гледат в бъдещето на страната. Ние партийни назначения нямаме, няма и да имаме. Ако на някой му се струва, че неговите са му малко, явно начинът, по който гледа на политиката, е този, който е вече отхвърлен от избирателите.

И все пак как си обяснявате тези нападки, които постоянно идват от ДБГ към вас?

Този въпрос не е към мен. Аз не нападам никого и не им обръщам внимание. Аз говоря като единствен лидер на опозицията в България с лидера на властта Бойко Борисов, не с хора, които следват волята.

ДСБ няма да подпише анекса между управляващите партии. Защо и какво означава това оттук нататък като политическо поведение на партията в парламента?

Анекс няма, има само декларация на представители на Реформаторския блок, която има два елемента. Единият е декларация на лоялност към Борисов и ГЕРБ, а другият е молба те да си спазват обещанията от преди една година, които очевидно не спазваха. Нито декларираме лоялност, напротив, ние сме свалили доверието си, нито смятаме, че реформи могат да се постигнат чрез подобни призиви: „дайте да си държим на думата“. Кой си държи на думата и кой не, вече се видя. Можем да гледаме резултати, но не и обещания. Дали някой ще поеме обещания, които се преглеждат през 6 месеца, или не, няма значение. Ние прегледахме, каквото имаше да преглеждаме.

Предстои ни национално съвещание, на което ще направим съответния анализ и на постигнатото, и на непостигнатото. Очевидно, анализът на ръководството е негативен, за да вземем решение да напуснем управлението. Не виждам нищо особено, ние сме застанали в опозиция на това управление, ще подкрепяме добрите предложения, когато има такива, ще отхвърляме лошите, но преди всичко ще градим проект, който е насочен към бъдещето и който е алтернативен на мнозинство, създадено от ГЕРБ, ДПС и АБВ.

Смятам, че Реформаторският блок и отделните партии в него имат малко време да преосмислят подкрепата си за мнозинство от ГЕРБ, ДПС и АБВ. Ние сме отворени към колегите си, а аз съм последният човек, който ще разделя десницата. Всичките ми усилия и жертви, които съм направил, са били, за да обединявам, а не за да разделям.

Ние можем да сме единни единствено като алтернатива на подобно управление и подобно наше отваряне има съответната цена и тя е да видим поведението на колегите при предстоящите промени в закона за съдебната власт. Ако по този въпрос се окажем на различни позиции, това категорично ще предупредели различен път.

Предстои и избор на нов състав на КЗК. Вече имаме отговор защо този избор закъсня толкова много. Защото трябваше ДСБ да бъде извадена от позиция да влияе върху процеса. Второ, защото трябваше да се даде „Хемус“ на Валентин Златев и Делян Пеевски и, трето, защото е изключително важно за ГЕРБ, ДПС и АБВ да се продължи квотно-партийното представителство в КЗК. Нито като част от властта, нито като част от опозицията ДСБ може да приеме партийните квоти в държавните регулатори. И ако нашите колеги влязат в пазарлък за партийни квоти в КЗК, това означава, че плюят не на програмата, а на учредителните документи на Реформаторския блок. Ще бъде много неприятно и ще следим изкъсо този процес.

Всъщност каква е разликата между вас и другите депутати от Реформаторския блок. Защо вие отказахте да подкрепяте правителството, а те продължават? Може ли това да се нарече наивност и виждате ли опит на някои ваши колеги да задържат властта на всяка цена? Инат ли сте вие, че оттеглихте доверието си?

Много хора в българската политика разбраха, че съм инат. Мисля, че направих и доста компромиси, за да покажа, че не съм безцелен инат. Има линии, през които не може да се прекрачва в политиката. Аз моите си ги казах и предварително и удържах на думата си. Няма да давам квалификации безадресно на колеги от Реформаторския блок. Блокът е хиляди активисти в страната и над 500 общински съветници в цяла България. Аз техния глас не съм чул, започнах обиколките си и това, което чух първоначално там, където отидох е, че настроението за излизане в опозиция е на всички тези хора, а не на една партия.

Тук искам да подчертая, че след местните избори ГЕРБ извърши предателство към предизборните си обещания и към всички десни избиратели в страната. ГЕРБ спечели много кметски места с изричното обещание, че ще управлява в коалиция с Реформаторския блок. Дори агитирахме да получим по-висок резултат, за да нямаме нужда от допълнителни балансьори, както в парламента. Десетки хиляди българи гласуваха за кандидат на ГЕРБ и за листа на Блока, това беше много характерен избор. Всички тези хора бяха брутално излъгани от Цветан Цветанов, който пусна окръжно да няма коалиции с РБ. Оказа се, че Блокът в неговата цялост е в опозиция, а властта се формира с ДПС, АБВ и с различни местни тарикатски формирования, които изобилстват в българските общини.

Понеже идвам от Варна, навсякъде там ГЕРБ и РБ имат мнозинство в общинските съвети. Независимо от това, навсякъде реформаторите са натикани в ъгъла и се управлява с ДПС. Така че тук не става дума за спекулации, предположения, става дума за факти. Борисов казва „мен с ДПС на власт няма да ме видите“, но аз го видях навсякъде това.

Как всъщност функционира Реформаторският блок с една опозиционна фракция вътре, която обаче има свой съпредседател на парламентарната група?

В парламента не заседават формации, а парламентарна група. В ПГ на Реформаторския блок има приблизително равен брой народни представители, които подкрепят и не подкрепят управлението. Така че е нормално да има двама съпредседатели, които изразяват двете различни становища.

Антони Тренчев от ДБГ дори обяви, че смъква политическото си доверие от вас.

Аз не съм забелязал кога го е казвал, но не ме и интересува. Аз в парламента работя с Найден Зеленогорски, двамата с него работим добре и имам много високо мнение за политическите му качества. Стараем се по максимум въпроси да имаме общи позиции, по някои въпроси не намираме. Така беше и в миналото. Няма да забележите нещо ново във функционирането на групата. Често пъти и в миналото тя не е постигала съгласие по важни въпроси.

В няколко свои интервюта вие казвате, че политическо доверие се губи, но понякога може да бъде върнато. Има ли шанс да върнете вашето доверие към този кабинет?

Към този кабинет – не. Мисля, че той проигра своите шансове. Аз предложих нещо много зряло и сериозно, веднага след като се отвори кризата. Във връзка с умишлено проваления компромис около Конституцията и то беше Борисов да даде оставка и да опита да сформира нов кабинет. Това е нормалната демократична процедура при правителствена криза в парламентарна демокрация. Това продължава да е възможният изход от ситуацията. Ако той иска да управлява в този парламент, трябва да си намери виновник за предсрочни избори.

Крайната нестабилност на поведението му обаче ме навежда на мисълта, че той вече е в режим на търсене на виновник. Той много добре знае, че връщайки страната в кризата от 2013 г., не може да я управлява и в момента си търси повод и виновник, за да хвърли кърпата.

Изключително несръчното отиграване на скандала с SMS-а е показателно. Борисов е цар на подобни изпълнения, само че този път се провали на свой терен, kато целияt режим на обяснения откъде е тръгнал и откъде е минал SMS-ът вече престава да е смешен. Той започва да издава някаква тежка гузност. Ако в първия момент за мен ставаше дума за това, че член на ВСС се е подмазвал и е искал да покаже своята лоялност към Борисов, факт е, че премиерът не намери сили да признае какви са фактите. Това ме навежда на мисълта, че става дума за стройна система на зависимост, която може би трябва да се разгледа и от парламентарна комисия. Да видим наистина кой е изпратил SMS-а.

Разкажете малко за десния проект, за който говорите в последните няколко дни. Засега е само идея или вече се работи по него?

Разбира се, че е нещо, по което вече се работи. Никога не съм хвърлял идеи в публичното пространство, които не са подкрепени с план за действие. От друга страна, ченгиджийската среда, в която работим, и изключително бруталната медийна среда не ми позволяваt да споделям много имена или информация предварително. Всички виждате какво се случва с хората, които се осмелят мъничко да си подадат главата над това блато, в което живеем.

Вълчев ви обвини в това, че не е етично да обявявате нов политически проект, преди да сте напуснали стария.

Опитвате се да ме вкарате в интрига с Даниел Вълчев. Той декларира, че напуска политиката през лятото на 2014 година, с което може би даде шанс на Реформаторския блок да се яви единно на последните парламентарни избори. След което той е най-видимото политическо острие на една от партиите в Блока. Ако говорим за етика, то въпросът трябва да бъде зададен в тази посока.

Какъв е шансът на новия проект, при положение, че десните формации са в изолация от доста дълго време?

В голяма степен сами си го правим. Ако Реформаторският блок беше събрал сили да се превърне в единна политическа структура, способна да приеме и отстоява общи решения, а не да се конкурира помежду си за милостта на Борисов, подобно на други образи в 43-тото Народно събрание, той щеше да има много по-голяма подкрепа.

През ноември 2014 г. проведохме национално събрание на ДСБ, непосредствено след сформирането на правителство, на което предупредих, че в този си вид РБ няма да може да постигне целите си, защото се борим с много силни противници. Те са снабдени с много голям ресурс мръсни пари и мръсни медии, а и със забележително присъствие във всички структури на властта. Мафията е най-представена в правосъдието и в службите. За да се бориш с такъв противник, ти трябва съответната организационна форма, за да можеш да бъдеш боеспособен.

Вие като съпредседател виждате ли някаква вина за неуспеха на Блока?

Естествено, най-малкото проявих недостатъчно твърдост и твърде много се доверих през лятото на 2014 г., когато всичко това, което се случва в момента, беше ясно. Например, че има хора, за които уговорката е да управляват с ГЕРБ на всяка цена и за които коалицията с ДПС не е никакъв проблем. Те се чувстват удобно в ролята на смокиновия лист.

Донякъде и заради оттеглянето на г-н Вълчев от политиката си позволих да се доверя, че една единна парламентарна група би могла да изпълни политическите си задачи. Аз виждам в себе си голяма отговорност за много неуспехи, ще ги обсъдя с ръководството на ДСБ и с цялата структура на партията. Защото ако някой може да поиска оттеглянето ми заради тези грешки, това е ДСБ.

Ще се кандидатирате ли за президент? В едно от последните си интервюта не отхвърляте тази идея.

Тук важният въпрос не е дали аз ще се кандидатирам. Не мисля, че съм чак толкова съществена фигура, важно е дали на президентските избори ще има силна алтернатива в дясно от центъра, която да наложи говоренето за важността на президентската институция.

Българският президент е изключително важен в четири сфери: правосъдие, сигурност, външна политика и отбрана. Така че приказките, че президентът е слаб и кой ще бъде президент няма значение, са една гадна лъжа. Тя се разпространява с цел хората да не гласуват и купеният вот и вотът на ДПС да решат президентските избори. В най-болните сфери, тоест как ще се борим извън страната си с тежкия натиск на две бивши империи да упражняват сфери на влияние в България, са в голяма степен в правомощията на президента. Кой ще бъде следващият президент е много важно. Трябва да има такъв кандидат, който не произлиза от средите на сговора ГЕРБ, ДПС и АБВ. Виждате, че Първанов издаде зле прикритите преговори за общ кандидат. Не е тайна, че те обсъждат Калфин за кандидат на тези три формации.

Аз ще направя всичко, което мога, да има кандидат, който да наложи десни, прозападни политики. Ако цената е аз да съм кандидат – аз ще бъда кандидат. Ако цената е аз да подкрепя друг човек – ще го направя с целия си политически ресурс. Въпросът не е дали аз ще бъда кандидат, а да има десен кандидат, който да спечели изборите.

Какво показва SMS-ът до премиерът, от който личи, че Борисов е в постоянно течение за това какво се случва във ВСС? Проблем ли е това и защо?

Ако работата беше приключила с един подмазвачески SMS, тя щеше да е много неприятна, грозна, но нетревожна за сигурността на България и за разделението на властите. Подлизурковци има навсякъде. Въпросът е в опитите тази история да бъде прикрита, което вече достига абсурд, особено с включването на Яне Янев, който носи тази абсурдност със себе си, където и да се набърка. Това започва да ме тревожи, защото се прикрива канал за взимане на решения, а не канал на подмазваческа информация. Всеки знае какво се случва във ВСС, заседанията са публични.

Според вас кой е изпратил SMS-а до премиера?

Нямам никаква идея.

Според Яне Янев има спор между два лагера – едните искат да превземат от другите всички постове в съдебната система. Коментирайте това изказване.

Янев е говорител на тези, които контролират кадруването в съдебната система. Тук трябва да се разследват твърденията на Румяна Ченалова, че кадруването го контролира ДПС и Делян Пеевски. Това е изключително тежко твърдение, което идва от един недостоверен източник, каквато е Ченалова. Ние не можем да ѝ се доверим на нея, но трябва да разследваме това твърдение до дупка. Цацаров трябва да се ангажира и да посочи отговорния за това разследване прокурор и да се каже кой ще се отчита пред обществото. Трябва да се ангажира и целияt ресурс от Европейския съюз, за да подпомогне това разследване. Наложително е най-сетне да се възползваме от това, че сме част от най-голямата общност на върховенство на правото в света. Така че Янев застана на съвсем ясна страна, въпросът защо Борисов го държи за свой съветник е въпрос към Борисов, не към мен.

Как си обяснявате атаките от дадени медии срещу вас?

Искам само да кажа, че това, което удря семейството и интимната сфера на човека, е винаги болезнено. Дори когато става дума за откровени лъжи. Нито дума няма в тези медии, която да не е откровена лъжа, но моята реакция е да стоя безкрайно далеч от тях. Най-забавната част е, че дори ме търсят за участия в такива медии, не знам с какъв акъл и с какви очи. Нито отговарям на поканите и SMS-ите, нито искам да имам нещо общо с тази кал.

Източник: offnews.bg