Разбиха мита, че щастието ни прави по-здрави

„Щастието и свързаните с него показатели на благосъстояние не изглежда да имат директен ефект върху смъртността“, заключават учените. „Добри новини за сърдитковците“ – това е един от прочитите на откритието, казва сър Ричард Пето, автор на проучването и преподавател по медицинска статистика и епидемиология в Оксфордския университет.

Заедно с колегите си той е решил да се занимае с този въпрос, тъй като съществува широко разпространено вярване, че стресът и нещастието причиняват болести. Тези схващания подхранват тенденцията да се обвиняват болни хора, че са си причинили увреждания, като са били негативни. „Да вярваш в неща, които не са истина, не е добре,“ казва проф. Пето. „Има достатъчно страшни истории на тема здраве.“

Резултатите се базират на т.нар. „Проучване на един милион жени“, в рамките на което от 1996 до 2001 година състоянието на жени на възраст между 50 и 69 години е било проследено с въпросници и официални данни за смъртни случаи и приеми в болница. Въпросниците са питали колко често жените се чувстват щастливи, спокойни или стресирани и наред това са събирали здравна информация , включваща стойности на кръвното налягане и наличие на заболявания като диабет, астма, артрит и състояния като депресия и безпокойство.

Статистическият анализ на данните е показал, че нещастието и стресът не се свързват с увеличен риск от смърт. Не е ясно дали резултатите са валидни и за мъжете. Проф. Пето изтъква, че нещастието само по себе не може да повлияе на здравето, но може да нанесе вреди по други начини – подтиквайки хората към самоубийство, злоупотреба с алкохол и друг вид вредно поведение. Ученият се съмнява, че новото изследване ще промени мисленето, тъй като схващането за опасностите, които носи нещастието са дълбоко вкоренени. „Хората ще продължат да вярват, че стресът причинява сърдечен удар,“ добавя той.