Разбоишки манастир „Въведение Богородично“, наричан в миналото и Курджиловски, е български действащ скален манастир. Днес е подчинен на Софийската епархия на Българската православна църква. Храмовият празник на манастира е 21 ноември.
Разбоишкият манастир е разположен край река Нишава. Отстои на 9 километра югозападно от гр. Годеч, на 79 километра от София.
Жилищната сграда и манастирската магерница са от 1861 година. Извън манастира се намира църквата „Въведение Богородично“, изградена в скалите. Тя е еднокорабна с полуцилиндрична апсида. Сред вътрешната украса са запазени фрагменти от XVI-XVII век. Старият иконостас на храма от XIX век се пази в манастира, а новият е от 1950 година.
Възникването му е свързано със скалното отшелничество у нас. От изток на рида Тупаница има пещера над голяма пропаст. Преданието говори, че там имало много галерии, които излизали на западния скат при река Дракул. Връзката между тях и пропастта била прекъсната с времето, като отворът бил затрупан и забравен.
Изследователите намират, че първоначално пещерата е служела за църква, където отшелникът в пълно уединение извършвал богослужение. След време върху площадката пред входа на пещерата бил построен храмът параклис на височина 50 м. Това разширение се наложило поради увеличаване броя на отшелниците. Така възникнал скален скит. С по-нататъшното му разширяване били построени и жилищни сгради, долепени от север до скалата. Останки от тях на левия бряг на реката личат до днес. В по-голямата си част те са под насипа от ронещата се скала.
Скитският пещерен храм и самата пещера, сега обезличена отчасти поради иззидано циментово стълбище, поставили началото на един манастир, който съществува до днес.
Този скален манастир претърпява разорения по време на турското робство. Според манастирското предание той бил три пъти опожаряван. При последното монасите били изклани, а манастирът обран и запален. Само един от тях се спасил по чудо. Той се заел да го възстанови. Решил да построи църквата в ниското на полянката, но на сън Майката Божия го предупредила да изгради храма в скалите, както и направил.
Но при обновяването на манастира било взето ново решение. Жилищните сгради, ограждащи в четириъгълник дворното пространство, били построени на десния бряг на реката на равен слънчев терен. Храмът, построен високо в скалите, останал извън сградите. Въпреки това той продължил да бъде манастирски храм и до днес.
