Говори ми тия дни за идването на Червената армия в България един приятел, и беше много интересно, защото тая история я знаел от дядо си, той му я казал навремето, защото той пък бил пряк свидетел на събитията, тогава на възраст около 40 – 45 години, човек с акъла си, с добра памет явно и с усет към абсурдното, както ще се разбере по-надолу. Дойдоха, казал му, моето момче, руснаците, и настаниха у нас шест човека войници. Хубаво, ама те нали са си едни въшливи фронтови боклуци, чедо, изтормозиха ни, веднага се разкрещяха: „Давай водка, давай водка“- за една седмица ми изпиха всичката домашна ракия, изядоха ни храната, опикаха ни двора, а баба ти, нали все се въртеше да им слага и да им вдига, все се присягаха да я ловят за гъза. В чудо се видяхме с нея, нито да мълчиш, нито да се оплачеш, пък то нямаше и на кого, и докато мислехме как да я караме с тия пияни гадове, дойдоха още двама от техните, пак руснаци, на един мотор с кош, с едни кожени шуби и с шмайзери бяха. Изкараха войниците от къщата, строиха ги до един дувар, разстреляха ги с шмайзерите и си тръгнаха. Нито нещо ги питаха, нито им казаха, ей тъй ги ошетаха с два-три откоса, а после пратиха един камион да прибере телата и толкоз. Не можаха да ги убият на фронта тия войници, техните хора си ги избиха, от германеца може и да се спасиш, но от руснака не можеш, дори и ти самият да си руснак.Та с тая историйка исках да ви споделя, че тоя път много, ама наистина много се прецакаха арабите, по-зли хора от руснаците няма, но хак им е на арабите, малко им е даже, не ги харесвам аз тия, то аз кой ли харесвам, ама тях пък хич. Айде лека и приятна!…аааааааа, за малко да забравя, преди малко в ареста умря един човек, от задържаните, не от личния състав. Следователят разпореди да го откарат за аутопсия, но сержантът Тодор Дишлиев отказа да го предаде без протокол, обърнете внимание, без ПРОТОКОЛ ЗА ДОБРОВОЛНО ПРЕДАВАНЕ.Е, аз сега как да го взема тоя умрелия, попита съдебният лекар, С протокол, ето как, отвърна сержантът. Но това е безумие, възрази докторът, има разпореждане на следователя, аз тия трупове по улиците да не ги прибирам с протоколи за доброволно предаване, Така каза шефката, каза Тошко, нека, каза, протокол да ти подпишат, и за доброволно предаване да е. Е, аз такъв протокол няма да подпиша, а ще си ида вкъщи да гледам телевизия. А трупът, попита сержантът, Ползвайте си го за каквото прецените, той вече не е моя работа, хайде, със здраве, отвърна съдебният лекар и си тръгна, а Тошко и трупът останаха, първият – силно разтревожен, а вторият – абсолютно безразличен. Смях се, докато ме заболя корема, а сега и аз се прибирам да си гледам телевизията, айде!
Адв. Тихомир Василев
