Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла цялото количество вода. В края на дългия път от извора до къщата спуканата делва пристигала наполовина пълна.
Две години така жената доставяла вода до в къщи – по една делва и половина.
[ad id=“225664″]
Разбира се, здравата делва била горда от своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.
След тези две години служба спуканата делва казала на жената:
– Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.
[ad id=“263680″]
Възрастната жена се усмихнала:
– Забелязала ли си , че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от онази страна на кобилицата, където е другата делва? Това е, защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветя от твоята страна на пътеката и всеки път, когато се връщаме от извора, ти ги поливаш. Две години аз берях тези цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, досега нямаше да имам украса в къщи.
Всеки от нас има своята уникална пукнатина…
Но именно недостатъците и пукнатинете, които имаме, правят живота заедно така интересен и възнаграден. Трябва да възприемаме всеки човек такъв, какъвто е и да търсим доброто в него.
/ по Спиралата – накратко/
