Роботи заменят журналистите?

Все повече и повече редакции се изкушават да прибягват до роботи, за да произвеждат автоматично журналистически материали, съобщи БГНЕС. И ако „Лос Анджелис Таймс” е разработил свой собствен алгоритъм, някои технологични компании, специализирани в областта на лингвистиката, като например френската Syllabs, идват на помощ на медиите. Само за местните избори „Syllabs“ е пуснала 1.3 млн. статии за 24 часа за Радио Франс, “Монд“, “Паризиен“ и “Експрес“. Изправени пред тази нова практика и ударната сила на роботите много въпроси вълнуват редакциите, като се започне с този за бъдещето на журналистите.

Клод дьо Лупи, основател на „Syllabs“ и Ерван Гоше, директор на компютърния отдел на „France Bleu“ споделят своя опит в това отношение. „Роботите журналисти“ не са нито роботи нито журналисти. Те нямат нищо общо с журналистите, освен ако работата на последните не се ограничи до редактиране на статии. Те не са и роботи в смисъл на машини за извършване на дейности, не са хуманоиди, не са и механични ръце, които пишат върху клавиатура. Всъщност става въпрос по-скоро за софтуер и алгоритми, за програмирана изчислителна сила.

За да могат да функционират, в програмата трябва да бъдат вкарани голямо количество структурирани данни, иначе казано – малко познание. Машината не разбира текста, тя реагира в най-добрия случай на някакви /внесени/ материали. Машините за момента не притежават интелигентност и хората трябва да я добавят. Компанията „Syllabs“ работи в партньорство с редакции, за да определи тона на статиите и да се адаптира към съществуващата редакционна линия на медията.

Ще заменят ли алгоритмите журналистите?
„Софтуерните продукти не работят винаги много добре. Всъщност има много хора, които работят много, за да може един текст ефективно да бъде написан по автоматичен начин”, припомня Клод дьо Лупи.

Според Ерван Гоше „това като цяло не ни спестява време. Тези програми просто ни помогнаха да направим повече неща в деня на изборите, отколкото щяхме да успеем, имайки предвид огромната маса информация за обработка”. Дали алгоритмите ще заменят журналистите? Да подходим към проблема обратно.

Ние нямаме достатъчното журналисти, които да напишат 36 000 различни текста за 36 000 общини. Искам да използвам алгоритмите, за да правя това, което не може да се направи. Границата ми е да се използва синтезиран глас вместо един топъл глас, който ще взаимодейства между водещия и публиката. Радиото – това е гласът, понякога повече гласът, отколкото информацията, гласът, който приемаме да влезе в банята ни сутринта. Роботът журналист Впрочем машините не са застраховани от грешки.

Журналистите са необходими, за да прегледат суровия текст, но също и да проучват и да правят анализ на суровите данни. Това е добавената стойност – с робот или без робот. Затова главните редактори имат отговорността да развиват своите редакционни предложения, пренасочвайки своите журналисти към материали с истинска добавена стойност. Написаният от софтуер текст е едно начало, а не край. От няколко години медии като „Монд“ публикуват изборни резултати и така заеха първите места по отношение на предоставена справочна информация.

В Радио Франс досега нямаха средствата да го правят. С този софтуер, може да постави първата тухла, а тя самата се състои от 36 000 малки тухлички, като подготовка за следващите избори. Една необходима първа тухла, но не достатъчна, за да постигне необходимия напредък в предоставянето на материали. Не просто наваксват изоставане, а изграждат едно редакционно предлагане. Колко струва това? Софтуерът за регионалните избори струва на „France Bleu“ около 20 000 евро.

„Да, това е голяма сума, но приведена до съотношение брой хора за дни работа – трима души на пълен работен ден в продължение на два месеца не е прекалено“, казва Евран Гоше. Трябва да се добави, че такава сума се оправдава само когато има истинска голяма маса материали за публикуване, или регулярност, така че да се смекчи цената на лингвистите и изграждането на базата данни. Инвестиция, която следователно само големи медии могат за момента да си позволят.

Следващият етап е по-тясно сътрудничество между хората и програмите, но също така и най-вече между различните професии – от журналиста, през лингвиста до разработчика на софтуер, като всеки допринася със своята специалност. В крайна сметка машините ни изправят пред едно човешко предизвикателство – това да се научим да се слушаме и да обединяваме нашите сили и знания. Този начин на работа – да се мисли с понятията на базите данни, преди да се произвежда съдържание, е революционен по отношение на начина за съхранение на информацията. Архивите на АФП и други медии, под формата на текстове или видеозаписи, почти не са експлоатирани.

Днес редакциите на медиите трябва да започнат да произвеждат самите те данни, които ще им служат утре. Редакционните алгоритми са един от начините да бъдат използвани. Според директора по цифровизацията във „France Bleu“ има една спешна задача: GAFA /акроним за Google, Apple, Facebook и Amazon — четирите най-могъщи американски технологични компании/ и други гиганти в цифровите технологии не са много назад и може да нанесат много силен удар, ако решат да се насочат към автоматичното производство на съдържание.