Има една много мъдра притча – за орловото яйце, което (по някаква си причина) се търкулнало в полога с кокоши яйца. И в крайна сметка било мътено заедно с останалите. Излюпило се орлето и било отгледано от кокошката заедно с другите й пиленца.
Орлето си мислело, че е кокошка, ровило земята с клюн за да намери червеи и правило всичко останало, което се очаквало да прави всяка кокошка.
Но понякога – когато над двора прелитали птици – то изправяло глава към небето и душата му се изпълвала с един непознат копнеж. Искало да лети – там горе във висините. Да се рее на воля в простора…
…но знаело, че това не е работа за птиците от неговия вид. Кокошките не правили такива неща. Не били родени за полет във висините…
Краят на историята е поучителен, но и много тъжен. Орелът изживял целия си живот като кокошка.
И накрая умрял – без да знае, че всъщност е роден за полет.
Иде един от 12-те велики православни празници, двоен повод за радост и за близо 8500…