Розово масло за злато или пшеница за жълти стотинки…

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 29, 1990 г.
РОЗОВО МАСЛО ЗА ЗЛАТО
ИЛИ ПШЕНИЦА ЗА ЖЪЛТИ СТОТИНКИ…

[ad id=“225664″]

И докато едни категории трудещи се в нашата страна стачкуваха, налагайки искания за по-високи заплати и за подобряване условията на труда, селскостопанските труженици работеха, оряха, сееха, макар че нямат никаква гаранция дали замята ще им се отблагодари за труда (макар и не стократно, както бе писал един наш поет). Те работеха, защото не можеха да изневерят на поговорката, че ден година храни. И защото трябваше да нахранят всички…
Ни бихме казали, че засега положението с есенните посеви в Старозагорската община е лошо. Но 175-те хиляди декара започват за изпитват остра нужда от вода. А няколкото литра средно на квадратен метър априлски дъжд преди няколко дни са капка в морето, както се казва.

[ad id=“263680″]

Проблемът с водата за поливане сигурно ще създава ядове не само на земеделските стопани, но и на всички нас. Досещате се, драги читателю, защо.
С цел да помогне на стопаните Общинският комитет за държавен и народен контрол в Стара Загора, съвместно със специалисти от Общинския народен съвет, извърши проверка на пролетната кампания в земеделските стопанства в селата Калояновец и Михайлово.
Ето какво е отразил в отчета си по проверката Стефан Кудев, главен специалист по растениевъдството в Комисията по селско, горско и водно стопанство при ОбНС.:
„Основната задача сега е пролетната сеитба. Засети са ранните пролетни култури – люцерна и средноранни домати, остават незначителни площи от слънчоглед. В Михайлово са засети 1 500 дка с люцерна, в Калояновец – 400 дка. Площите заети от слънчоглед в Ловец, са 3 600 дка, а в Михайлово – 6 000 дка. Внасят се необходимите торове и препарати, разбира се, под ръководството на специалисти. Стопанствата разполагат с необходимата техника, а стопанските ръководства са създали необходимата организация за извеждане на пролетната сеитба на всички култури на високо равнище и в най-благоприятните агротехнически срокове.”

[ad id=“236999″]

Както се вижда от този кратък отчет, стопаните са си свършили работата и сега чакат дъжд. Язовир „Георги Димитров” е почти празен, ако изключим завирения му обем от 43 милиона кубика вода. Какво по-напред да се полива – есенниците ли, зеленчуците ли или царевицата? Да не говорим за ориза. Той сега е проблем в стопанството в Калояновец. Ако не се подобри водният баланс, сеитба няма да има, а това означава сериозна загуба за стопанството, като се има пред вид новата цена на оризовата арпа – 1 000 лева за тон.
Тази година стопанските ръководители са напълно свободни сами да решават и структурата на производството и организацията по прибирането на реколтата, и свободно да се договарят при продажбата. Те не могат да разчитат на досегашните неефективни селскостопански бригади от работници и ученици. Няма да го има познатото „затваряне” на заводи и училища, за да се прибира реколтата. Затова нашироко сега се прилага акордът. И в Михайлово и в Калояновец, и в Ловец всички култури, които трябва да се обработват и ръчно – памук, хибридна царевица, домати и пипер, – са раздадени на акорд. Така въпросът с работната ръка е добре решен. Акордът е ангажирал хората и те вече не гледат на полето като на чуждо, а като на свое, защото чакат от него доход. Тук интересът е главна движеща сила и мотив за висококачествен труд.

[ad id=“225664″]

Но проблемите, генералните проблеми на селското стопанство, си остават. И трябва да намерят неотложно решение. Защото не е възможно в пазарното стопанство, към което се стремим, да влезем с досегашните механизми на плановото стопанство. Сега държавата, като премахна задължителните държавни задачи, трябва да въведе държавни поръчки, защото ако тазгодишните есенници, тоест пшеницата за хляба, бяха засети преди десети ноември миналата година, когато имаше задължителни задачи, тази година всеки стопанин ще действува според интереса си.

[ad id=“263680″]

И ще отглежда примерно рози, защото на френския пазар розовото масло се равни със златото, а не пшеница, която е за жълти стотинки.
Затова държавата трябва да стимулира селското стопанство и да определи държавни поръчки, за които да се поемат определени ангажименти от страна на земеделските стопанства и те да имат интерес да ги изпълняват. Иначе утре и къшеят хляб за децата ни може да се мери в долари!
Кънчо ПЕНЕВ