„С обич мога да извая идеален свят…“ – стихове на старозагорския поет Златко Стойчев
[ad id=“225664″]
Зная как да те накарам
да се чувстваш истинска жена,
нежни страсти да разпалвам
неусетно, като на шега.
С обич мога да извая
идеален свят на любовта.
Имам ключове за рая-
остави се, ще те заведа…
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
[ad id=“263680″]
РАННАТА ЕСЕН
Ранната есен нямаше смелост
с лятото знойно да се пребори.
Златна и щедра,раснала в бедност,
с думички нежни ни заговори
Слушахме смаяни ранната есен
колко съблазни ни обещава.
В грях ни въвежда нейната песен-
лятото сигурно ни наблюдава.
В някаква уличка бързо се скрихме
с жълто покри ни ранната есен.
Погледи влюбени си разменихме
в миг съвършен,от Бога поднесен.
Лято и младост в едно си приличат-
в пепел превръщат когото обичат,
силни и жарки са техните страсти.
Нас приюти ни ранната есен…
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
[ad id=“218001″]
БЪЛГАРИЯ В ЕДИН ГЛАГОЛ
Тъжните хора в чудна природа-
черна прокоба, дяволска злоба…
вик за промяна, цветна,засмяна
в сладкото слово-бъдеще ново-
,,Taто в затвора-власт на народа”
дълги протести, избори честни
нови закони, празни салони,
с танци и песни младите десни-
облаци сини в светли картини:
бонови книжки, Костов с въздишки
празни балони, сметки в милиони..
Жанко и Серго, Румен в енерго
Баби червени- пачки зелени;
с царска корона жълти на трона,
Бойко с карате и с компромати,
Яне със папка,Волен без шапка-
Маи, Надежди в модни одежди
партии много-лукс наготово
западна стока, изтока с тока;
НО-
някаква грешка с малката пешка-
камък в колата-край на мечтата-
криво разбрана вест за промяна;
бос във тревата-трън във петата
рефер на мача с тежка задача-
днешната преса – в димна завеса:
,, други виновни” : с цели лъжовни
външните сили НИ ЗАБЛУДИЛИ !!!…
Черна прокоба, дяволска злоба-
глупави хора в чудна природа…
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
[ad id=“236993″]
СЪН
Сън сънувах за доброто,
сън-мечта през пролетта
Спомен нямаше от злото-
вред цареше любовта.
Слънце грееше в мъглата,
топло беше в януарски студ .
Бог рисуваше дъгата,
Моцарт в парка свиреше прелюд.
Болни нямаше в съня ми-
страх и завист раждат болестта
беше липсата на завистта.
В банките спестявахме добро;
с много лихви и висок процент
банките с добро вместо сребро
плащаха на всекиму до цент.
Нямаше дори полиция-
хората крадяха си мечти-
всеки имаше амбиция
други с помощ да дари.
Денем с птици и животни
пеехме една мелодия
нощем влюбени по двойки
спяхме в звездната хармония.
Сън сънувах за доброто
сън –мечта през пролетта.
Спомен нямаше от злото
вред цареше любовта….
Стресна ме със вик съсед,
караха се двама през балкона-
Нямаха дори представа
колко е красив светът…
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
[ad id=“236999″]
ПРОЛЕТЕН ТАНЦ
Бяла брезица
гледа небето
бистра росица
къпе стеблото.
с провиснали клони
в реката са свели
свойте върхари.
Пролетен вятър
клонки погали
танцов театър
те заиграли.
Слънцето грейнало
гледа балет
включва се весело
с жълт пирует
Брезата със ласка
от бялата свежест
с листа ръкопляска
на майската прелест….
[ad id=“237001″]
ЕСЕННА ИМПРЕСИЯ
Тъжен дъжд засилва самотата
небето плаче за мъртвите в земята.
мрачен облак прави есенни балони.
плуват във мъглата шапки и палта
неми отминават без лица и без следа
няма смях и няма младост-
има съществуване без радост
Градът заспива със неясна болка-
обречената мъжка богомолка
Изкуствен празник търсят глупави неони
С ирония ги гледат старите балкони
Безнадеждно празна просешка ръка
очаква милост пред съседната врата.
Гладно куче край боклука души за храна
Застинала самотна птица чака пролетта..
[ad id=“238430″]
Recent Posts
