„Събличане, къпане, обличане, трае 1 час“ – спомени за баня Пиперка

Когато превъртам лентата на спомените ми, определено най-цветисти си остават картините от ходенето на градска баня и то най-вече в прословутата старозагорска „Пиперка“.

В делнични дни по улицата се чуваше стройното потракване на цинтовете на войнишките обуща и отчетливият глас на командирите. Излизах на терасата и виждах строя, ограден отпред и отзад с червени флагчета. Регулярното събитие се повтаряше всяка седмица – водеха войниците на баня. Е, с тях не съм влизала вътре, но мога да разкажа какви ли не случки от моите посещения, които трайно са се запазили в спомените ми.

Мога спокойно да кажа, че си бях доста „къпано“ дете за онези години и яко „скубано“. „Пиперка“ си остана класика за мен. В апартаментите едно време беше предвидено помещение за баня, но нямахме бойлер, вода се топлеше на печката и както казваше баба ми, там се влизаше да се ошалдъркаш набързо. Атракцията идваше в почивните дни. Меко казано предварително се подготвях с кротък с ужас.

А сградата на банята беше хубава, с голямо, светло фойае, над входа се мъдреше надпис: „ Събличане, къпане, обличане, трае 1 час“. Да, ама чудото започваше още преди да влезеш в „светая светих“. Понякога сме чакали на опашка доста повече от час. А там освен клюки, разменяне на рецепти и сладки приказки, можеше да станеш свидетел на малки, но съдържателни скандали. Знаете, съвсем по нашенски лумваха пререкания кой е наред и кой кого е прередил. Идваше моментът все пак да ни скъсат билетчетата и да се спуснем към следващото препятствие – да се уредим с шкафче. След като обуеш налъмите/имаше времена, когато все още нямаше джапанки/, тръгваш на истинската война. Ако бързо си вземеш тас за поливане и улучиш свободна курна, направо си уцелил в десятката.

Понякога ходехме трите – майка ми, баба и аз. Тогава притеснението ми нарастваше на МАХ. На тази двойка просто нямаше кой да излезе насреща. Равностойни играчи рядко се намираха, а аз се свивах и ми се искаше да се скрия. Започваше безкрайно търкане на местата за сядане и орлово бдене над всички околни. Ай някоя съседка е плиснала вода не където трябва или е попречила на нашето свещенодействие, се заформяше престрелка.

Моята кожа изтъняваше само под погледа им, в очакване на оръжието, което виждах да се намокря и изстисква. Кесията, която трябваше да изкара от мен дори и детските ми мечти, не само кирта, с бързи и отработени движения се наместваше на ръката или на майка ми, или на баба ми. За мен нямаше лек вариант – и двете бяха роднини. И да приритвах, и да скимтях, и да опъвах врат, само захватът им ставаше по-здрав. След ужасния първи рунд, в който издържливо не падах в нокдаун, следваше тежката артилерия в лицето на ситничък пластмасов гребен, който трябваше да разресва дългата ми до кръста коса. Просто ми се налагаше да затвърждавам позицията си на стоик…
Ако не бяха майка и баба едновременно на баня и нямаше кой да им изтрие гърба, се налагаше посещение при теляк. Обикновено тази длъжност се заемаше от дебела и яка циганка, която здраво работеше с ръцете. Що кир смъкваха тия жени, на що претенции се наслушваха.

Когато вече скърцаш от чистота, започваше ритуалът „изплакване“ – водата шурти, тасовете загребват като машина и горко на някоя току-що влязла отвън да се отърка в кристалните ни тела. Ооо, небеса! Излизах сама в предверието и чаках моите тайфуни вътре да пометат, каквото им е угодно. В средата на съблекалните имаше легла, постлани с бели чаршафи, върху които, завити в хавлии жени полягваха. Случвало се е да видя как от персонала притичват с шишенце амоняк и го поднасят на някоя баялдисала от жегата в банята. Наистина си беше горещо, всички отиваха с идеята да се напарят, да накипнат кирта, събрана за седмица, че и за повече, а парата – с нож да я режеш.

Много ми беше интересно как се обуваха копринените чорапи. Не забравяйте, че в онези години никой не беше и чувал за епилация или за бръснене на крака. Какво нещо са детските очи и как забелязват и мъничките детайли. Представете си крак с доста добре отгледан косъм, който при небрежно обуване на финия чорап би изглеждал направо безразборно рошав. Та именно затова жените с такова „оперение“ си имаха изработена тактика: след като обуят чорапа, с пръстите на ръцете „сресват“ космите в една посока и така те изглеждаха „подредени“.
Най-хубавото от седмичните бански преживявания приключваше деня на голямото кесийно търкане с посещение в сладкарницата, залепена за банята. Към нея директно, по топла връзка, се влизаше направо от фоайето на къпалнята. Леличките зад щанда отваряха по една потна лимонада, а понякога се облажавах и с пастичка. Майка ми знаеше как да ме подкупи, защото следващата събота трябваше пак да съм на бойна ногá за поредното седмично хигиенизиране.

Вероятно този мой тренинг в детството от редовното ходене по градските и извънградските къпални е част от уроците в живота ми, които ме направиха по-наблюдателна, по-търпелива и в крайна сметка сигурно и по-дебелокожа. 🙂

А, бе, хубави времена бяха!