„Сълза“

О зная, ах, печална
през вечните полета
душа ми ще поеме
последни звезден път –
и скръбна ще поглежда
към скръбната планета,
към моя непрежален
задрямал роден кът.

Ти горко ще ридаеш
край бялата пак стреха,
цветята де оплакват
изгубений си ден –
над тях сълза ще падне
кат тебе нежна, плаха –
и тя ще бъде всичко:
и Мъка и Едем.

Ботьо Савов