Само 170 електромобила се движат засега в България. От тях 134 са леките автомобили, 34 товарните, а автобусите – само два броя. Това показват резултатите от анализ, изготвен от Индустриален клъстер “Електромобили” (ИКЕМ), съобщи investor.bg.
Към октомври 2015 г. в България другите регистрирани електрически превозни средства, като мотопеди и мотоциклети, са 444. В края на 2015 г. няма регистрирани водородни коли.
През 2013 г. регистрираните общо електрически превозни средства в България са били 232 броя.
Анализаторите се позовават на световната практика и твърдят, че този пазар ще мине през първо бизнеса, общините и отговорните държавни администрации. Очакват се и покупки от хора с екологично мислене, които вече са купили поне 15 автомобила Tesla. Чак накрая българският шофьор ще направи крачката към купуването на електромобил.
С такива разполагат вече куриерски компании и таксита.
Пазарът на електромобили в България на този етап е много малък, казват експертите. Единичните продажби според тях са движени само от пиар съображения. От друга страна, технологията е млада и навлизането й е възможно само с държавна подкрепа, казва се в анализа.
Решаващ фактор е цената, констатират експертите. Те обаче са оптимисти като отбелязват, че допреди десетина години мобилните телефони бяха атракция и скъпо удоволствие.
С електромобилите ще бъде същото в един следващ аналогичен период. Въпрос на технологии, възможности, модели и не на последно място – политика и държавническо отношение по темата електрическа мобилност, смятат те. И отчитат, че са необходими финансови стимули от държавата.
Влияние оказват и редица други фактори, като бедността – България е държавата с най-ниски доходи в ЕС, малък по обем пазар на нови автомобили (20-22 хил. годишно), липса на зарядна инфраструктура, ограниченият пробег на колите, липсата на субсидии.
Освобождаването на електрическите превозни средства от данък МПС в България не е стимул, тъй като размерът му е несъразмерно по-малък от ценовата разлика, казва се още в анализа. Анализаторите подчертават, че ако бъдат въведени субсидии, те трябва да действат максимум за срок от 5 години.
Като други фактори се сочат средата с високата степен на несигурност, състоянието на пътната инфраструктура, потребителският манталитет.
Цените за конверсия варират от 10 хил. до 20 хил. лева, изчисляват от ИКЕМ. Те смятат, че ако се изчистят пречките по пътя на конверсията, годишните реализирани конверсии имат потенциал да бъдат няколко хиляди. Основен проблем към момента е липсата на ясен и достъпен модел за узаконяване на направените конверсии.
Към края на 2015 г. в България са инсталирани общо около 30 зарядни колонки за зареждане на електрически превозни средства.
Този сектор ще се развива в България, а страната ни има потенциал за такова производство. Но той следва да бъде обединен, подкрепен и “отглеждан” държавнически, като се обърне внимание на местния бизнес, казват експертите от ИКЕМ.
„Биг Брадър“ е едно от най-известните риалити шоута в световен мащаб, оставило своя отпечатък и…
Гинко билоба е едно от най-старите дървета в света и е известно със своите лечебни…
Днес, 24 декември 2024 г., най-търсената дума в Google в България е "Бъдни вечер". Това…
„Игри на волята“ е едно от най-популярните риалити предавания в България, което привлича зрители с…