Разбира се, можете да бъдете заядлив скептик и да не вярвате в любовта. Но е много трудно да се отрекат нейните прояви.
Представяме ви няколко истории, които недвусмислено доказват, че любовта все пак съществува.
***
За мен истинската любов не са скъпи подаръци или букети цветя. Това е баща ми, който с удоволствие помага на майка ми да си обръсне краката, който всяка вечер лъска обувките й и в същото време всеки ден казва каква красота е и как я обича. Бихте ли казали, че е възможно? А аз ще кажа, че просто неимоверно обича жена си, която има сериозни проблеми с гръбначния стълб.
***
В 6-ти клас отидохме с Михаил да разгледаме звездите. Тръгнахме към самите покрайнини на града, на полето – там е по-тъмно, по-добре се виждат съзвездията. Нищо вулгарно, наивно детско приятелство, дори не се държахме за ръце. Мишо ми обясни нещо за Полярната звезда, а аз го погледнах и си помислих: в края на краищата дори не би ме отвратило да взема мръсните му чорапи и да ги изпера на ръка! Може би това е любовта, помислих си тогава.
***
Реших да приготвя на съпруга си романтична вечеря. Дълго време, мисля, не съм го правила. Работа, умора… Приготвих, звънецът на вратата звъни – стои с букет и казва: „Прибирам се от работа и си мисля, че отдавна не съм подарявал цветя на любимата“.
***
Мама ми разказваше как татко я чакал всеки ден от работа на автобусната спирка, защото се страхувал, че нещо може да й се случи. А спирката беше много далеч от дома и беше само един пътен знак. Автобусът минаваше на всеки половин час. И татко чакал на автобусната спирка. Дори в ужасен студ, в тъмнина, където не можеш да се скриеш от вятъра и снега. И никога не се е оплакал.
***
Започнах да се срещам с младеж, който ме покани в стаята си. Предчувствах романтична вечер, но бях се натровила със суши и половината нощ не ми беше добре. Мислех, че това е всичко – краят на връзката. Отварям вратата на банята, а него го няма. Изчезнал, значи … Минаха около 20 минути. Появи се с хапчета и лимони. Намерил денонощна аптека на непознатото място! Обгрижваше ме до сутринта, докато не заспах. Отидох да го прегърна.
***
Питам мъжа ми какво е любов. Той ми пише: „Това е, когато имаш майонеза на едната устна и шоколад на другата. А ти ми казваш, че ядеш само зеленчуци. Защото си на диета. И аз ти вярвам. Защото това е любовта!“
***
Баба ми вече не може да ходи, само лежи. Дядо се грижи за нея. През пролетта отива в гората, за да й събере цветя. И още – всеки ден й купува нещо сладичко. Просто им се възхищавам.
***
Всеки има такива романтични, захаросани истории за запознанства. Знаете ли как се запознахме с моето гадже? В една от съвместните вечери той седна до мен с думите: „Ти си моята жена, не смей да ме напуснеш“, заплашително разклати чехъл. Ето я, моята любов!
***
Той се скарал с момичето си заради дреболия, отишъл да спи в колата, решил да я загрее, търсейки някакви светлини, фаровете се включили автоматично. Гледам, пред мен е моето съкровище с ботуши и пижама. В лявата ръка възглавница, в дясната ръка одеяло. Цялата нощ прекарахме в колата.
***
Вчера беше втората годишнина от сватбата. Хората я наричат „хартиена сватба“. Съгласих се със съпруга ми да отидем вечерта в ресторант, но тъй като настроението ни беше малко вяло, му казах да не ми подарява цветя. На отиване той тръгна след мен, отворих вратата на колата и там на седалката имаше куп хартиени ириси. Тогава ми разказа как се е наложило да овладее изкуството на оригами за половин ден. След това ме научи и мен как се правят тези цветя. А този хартиен букет за мен сега е по-скъп от всеки най-скъп подарък.
Превод от руски: Зарата
