СЪСТОЯНИЕ НА КОМУНИКАЦИОННАТА СИСТЕМА НА ГРАД СТАРА ЗАГОРА И ИДЕИ ЗА РАЗВИТИЕТО Ѝ.

В електронна ми поща пристигна покана от страна на Регионалната камара на архитектите в Стара Загора за участие в събрание на тема „Обсъждане на въпроси по транспортната схема на гр. Стара Загора“. Конкретният повод бяха предприетите през последните дни от общинската администрация промени в режима на движение по някои от улиците в същинския градски център. Проблемите на автомобилния трафик са много сериозни и не би трябвало да се вкарват в рамките на „схема“. Във връзка с това предоставям на вниманието на читателите ви един сравнително кратък анализ на тази тема с надеждата, че някой в бялата общинска сграда ще го прочете внимателно и ще разбере колко сериозно е положението и отговорността към днешните и утрешните граждани на Стара Загора.

Арх.Веселин Беров

А) Състояние на комуникационната система

1)Увеличаване на автомобилния парк поради липсата на ограничителни мерки от страна на държавата и обвързването му с осигурени реални паркоместа и гаражи.

Резултат от това: Стана възможно всеки гражданин да притежава един или повече автомобили обикновено купени на втора ръка. От законова гледна точка не е необходимо доказване на осигурено паркоместо или гараж (така каквото е изискването при обществени и промишлени обекти). От друга страна за създаде-ните в една нова жилищна сграда апартаменти се изискват по едно паркоместо или гаражна клетка, но без нормативна база за тяхното реализиране, което ги прави в доста случаи трудно използуваеми. Дори обаче предвидените гаражи или паркоместа да са нормални за експлоатация, собствениците нямат задължение да ги закупят. В повечето от случаите личните инвестиции достигат едва за за-купуване на жилището. По тези причини улиците или междублоковите пространства се явяват единственото място за местодомуване на автомобилите. Все още МРРБ не може да разбере, че големите градове имат сериозни проблеми в това отношение и е задължително приемането на драстични законови промени, които трябва да касаят и други проблеми на трафика. За съжаление в днешния си състав МРРБ няма необходимия професионален капацитет, за да разбере това.

2)Липсата на инвестиционна инициатива от страна на община Стара Загора за изграждане на обществени паркинги и гаражи.

Резултат от това: Всеки по-голям град от централна Европа има изградени един или няколко големи паркинги, които са показани отчетливо на туристическите им карти, за да могат посетителите да ги използуват. В Стара Загора се про-пускат малкото останали шансове за изграждане на високотехнологични и с го-лям капацатет обществени паркинги. (За такава система имаше информация в последния брой на бюлетина на Камарата на архитектите в България). Вместо да се изгради такъв в централната част на града, където през няколко кметски мандата беше пазено място, изгради се детска градина, въпреки че в Стара Загора към него момент имаше около 200 незаети места. Аргумент на кметския екип е, че не е нямало интерес към такава инвестиционна инициатива. Забравя се това, че градът ще трябва да служи и на бъдещите поколения, когато възможностите ще са проиграни.

3)Разрешаване на проблема с улично паркиране чрез въвеждане на еднопосоч-но движение по повечето улици в същинската част на града и устройване на платено паркиране върху част от уличното платно.

Резултатът от това: Стара Загора е проектирана от Лубор Байер с три вида улици: главни, второстепенни и обслужващи. Във връзка с това е и ширината им. Организирането на паркиране за сметка на ширината на платното на улици от първите два типа представлява намаляване на пропускателната им способност. Това за общинската администрация е най-лесният начин за осигуряване на парко-места в централната част на града без сериозни инвестиции, която обаче скоро ще се изчерпи. В същото време намаленият капацитет на пропускателната спо-собност на улиците ще доведе до задръствания в часовете-пик. Конкретен пример в това отношение е например променения режим на движение по ул. “Хаджи Димитър Асенов“. Като част от неудачните промени могат да бъдат посочени и напълно неприемливия начин за организация на кръстовището на ул. “Августа Траяна“ – „Димитър Наумов“ – „Хан Аспарух“, както и неспазването на учебникарското правило при въвеждане на еднопосочно движение това да става в съседни улици, за да се избегне излишното движение и т.н. Последният проблем го има и досега, но той се задълбочава и със сигурност ще доведе до системно нару-шаване на поставените забранителни знаци, както и до допълнително замърся-ване на въздуха, който и без това вследствие на запрашаването е с високо съдър-жание на прахови частици и химически съединения от ауспусите на автомоби-лите. Това може да бъде видяно в измерванията на РИОСВ, ако някой може да се добере до тях. Без да могат да анализират причините, които са предизвикали транспортните тапи, гражданите ще усетят съвсем скоро негативния ефект от новата „транспортна схема“.

.

4)Отказ от реализирането на готови проекти за разширение на улици с първосте-пенно значение за транспортния трафик съгласно предвижданията на Общия устройствен план (ОУП) и комуникационния план към него. За съжаление би могло да се каже, че ОУП не се изпълнява и по отношение на застройката. Като пример може да бъде посочен кв.1, където се намира стария градски съвет. Там дори беше проведен конкурс за градинка, тъй като на някой партиен лидер може би така му е хрумнало…

Резултати от това: Първа мярка за разрешаване проблемите на автомобилния трафик в централната част на един средно голям град (какъвто е Стара Загора) е разсредоточаването на основните автомобилни потоци. Изисква се създава-нето на по-благоприятни условия за придвижване в периферията и избягването на необходимостта от преминаване през централната зона. Това е принцип, а не прищявка на някого. Това е заложено и в Общия устройствен план (ОУП). Има идеи или разработени проекти за разширение на бул.“Славянски“, бул.“Св. Патриарх Евтимий“, ул.“Капитан Петко Войвода“ и ул.“Августа Траяна“. За съжаление те няма да бъдат реализирани така както са проектирани или към днешна дата се предвижда тяхното изменение без необходимата професионална обосновка. Така например в едно телевизионно интервю кметът заяви, че наблюдавал движението по ул.“Капитан Петко Войвода“, останал с впечатлението, че то не е тол-кова много натоварено и затова няма да се изпълни предвидения четирилентов вариант. Нека да припомня, че преди да се разработи един проект за транспорт-на артерия предпроектните проучвания изискват сериозни методологични измервания, а не наблюденията на един или друг управник. В това отношение тряб-ва да си припомним предвидливостта на парижкия кмет барон Осман, по чието нареждане „Шанз-Елизе“ има днешната ширина. Дилетантското отношение към проблемите на трафика, особено в днешно време, е неприемливо, а грешките от това ще бъдат плащани в бъдещ период от нашите наследници. Оправданието, че общината няма достатъчно пари, не е сериозно. Когато са налице идеи за реализиране на една широка програма, те може да бъде изпълнявани по етапи.

5)Елемент от транспортната система на града безспорно са улесненията за дви-жение на велосипедисти. В Стара Загора се оформиха едни велоалеи, които представ-ляват задължителен елемент от проекта за интегриран градски транспорт, но които по никакъв начин не облекчават трафика.

Резултат от това: Велоалеите като принцип на функционирането им се обособяват успоредно на натоварени с автомобилно движение транспортни артерии или ако се намират в паркова среда – да не се пречи на хората, които се разхождат. В Стара Загора нито едно от тези две предпоставки не е налице. Затова те не могат да облекчават трафика и представляват самоцел за „усвояване на едни пари“. Тяхното трасе преминава по тротоарите на улици без автомобилно натоварване или през пешеходни зони и т.н., с което се пречи на минувачите и тези велоалеи на практика въобще не могат да служат за облекчаване на автомобил-ния трафик.

6)Проблемите на автомобилния трафик се разглеждат като „транспортна схема“, а не като система от мерки.

Б) Идеи за решаване проблемите на автомобилния трафик на Стара Загора:

На първо място е необходимо съобразяване с транспортно-комуникационния план към Общия устройствен план (ОУП).

Трябва да бъдат подготвени система от мерки за разрешаване проблемите на трафика и да се престане да се говори за транспортна схема, които да предвиждат:

• Подготвяне и актуализиране на проекти и сметни документации за улични артерии тангиращи на същинския градски център, които да създават по-привлекателни условия за движение и да поемат основния поток от индустриалната зона към жи-лищните квартали. Става дума за бул.“Славянски“, ул.“Августа Траяна“, бул.“Св.Пат-риарх Евтимий“, ул.“Капитан Петко Войвода“ и др.п. По трасето на тези улици задължително да има платна за велосипедисти, за да бъде облекчен автомобилния трафик. Въпреки затрудненията необходимо е ново проучване на възможността за реализиране на двата транспортни ринга съгласно ОУП или на вариант.

• Да се набележат всички възможни вътрешноквартални пространства, където да бъдат изградени подземни, полуподземни и надземни гаражи със средства на индивидуални лица или предприемачи.

• Централната градска зона между двата централни парка и улиците „Цар Симеон Велики“ и „Граф Игнатиев“ да бъде предмет на обявен от община Стара Загора конкурс, който да обособи една наистина пешеходна зона (старата чаршия на града) и да даде идея за околното автомобилно обслужване и движение. Част от задачите към този конкурс би трябвало да бъде и идеята за застройка на мястото на сградата на Пожарната. Там съгласно предишни разработки трябваше да има универсална градска зала и многоетажен паркинг. В днешно време зала на това място вероятно не би следвало да има – не е налице необходимото пространство за реализацията ѝ и обслужването ѝ. Но многоетажен високотехнологичен паркинг със сигурност би тряб-вало да бъде ситуиран.

• Разполагане на гаражи под дворовете на училищата в централната част на града. По този начин освен паркиране-гариране ще бъдат решено и благоустроява-нето на дворовете на училищата, които са повече от лоши.

• Резервиране на общински територии около крайните спирки на масовия град-ски транспорт с оглед поощряване на последния за сметка на личния. Това е направено преди години в някои средноевропейски градове и сега намира реално приложение.

• Отказ от принудително репатриране на автомобили, които са нарушили прави-лата за паркиране и възприемане на санкциониране чрез залепване на стикери и фотографиране от контрольори и събиране на глобите от общинската данъчна администрация. Репатриране да се прилага само в случай на крайна необходимост или блокиране на движението.

• Развитие на системата за масовия градски транспорт и проучване на възможността от нови маршрути във връзка с възникнали нови индустриални мощности и квартали. При това вероятно ще трябва да бъдат включени и автобуси със среден капацитет с оглед по-ефективното им използуване.

Послеслов: Темата за транспортния трафик е много сериозна. Лошото е, че грешките в организацията му не се виждат веднага и повечето граждани не могат да разберат защо движението в града ни става все по-натоварено и напрегнато и как би могло положението да бъде подобрено. Отделно от това трябва да бъде напомнено, че направените грешки се поправят много трудно, изискват радикални решения и много обществен ресурс. Затова темата за автомобилния трафик би трябвало да бъде отворена за нови идеи, но при наличието на една категорична и ясна стратегия за реализация в следващите години от развитието на Стара Загора.