Село Рупките, крепостта Карасура и възрожденецът Стоян Заимов

Село Рупките се намира на 7 км северно от град Чирпан, на близо 42 км югозападно от областния град Стара Загора, на 66 км североизточно от Пловдив и на 196 км от столицата София.

[ad id=“225664″]

Разположено е на 214 м надморска височина. Постоянното население е около 370 жители.

Историческа забележителност в района е късноримската крепост „Карасура“, която се намира на няколко километра източно от селото в посока на село Свобода. Основната ѝ северна част е построена върху праисторическа селищна могила. През средновековието там израства град, обхващащ и територии извън античните крепостни стени. Днес в близост до нея днес минава трасето на автомагистрала „Тракия“. На нейната територия от 1981 година са провеждани дългогодишни археологически проучвания от смесен немско-български екип, които вече са прекратени. Материалите от разкопките се намират във фондовете на Историческия музей – Чирпан, а публикуваните резултати от тези проучвания са главно на немски език в томовете „KARASURA“.

[ad id=“263680″]

Село Рупките със своите природни и исторически дадености е подходящо място за любителите на селски и културен туризъм.
Най-видният българин, роден в Рупките, е Стоян Стоянов Заимов – български националреволюционер, апостол на Априлското въстание, просветен деец, общественик и писател.
Стоян Заимов завършва класното училище в  Стара Загора през 1869, където се запознава с Васил Левски. Става член на Тайния централен български комитет. През следващите две години завършва педагогически курс в град Пловдив. Между 1871 и 1873 г. участва в основаването на Хасковския частен революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на Атанас Узунов при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри. Заловен е и осъден на заточение в Диарбекир, Мала Азия. Още на следващата година успява да избяга оттам и се установява в Румъния. Запознава се с Любен Каравелов, Христо Ботев и други видни представители на българската емиграция и се включва активно в нейната дейност. През 1875 г. ръководството на Българския революционен централен комитет му възлага да осъществи плана за подпалване на Цариград, за да бъде улеснено замисленото Старозагорско въстание (1875). Пръв помощник му е Георги Бенковски. Акцията не е осъществена и се завръща в Букурещ. Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание (1876). Определен е за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в България, но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда, заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д’Акр (дн. Акра или Ако, Израел). Освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 и се завръща в България.

[ad id=“238430″]

Завършва Педагогическия институт в Москва. През 1895 става за три години член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства. Директор е на Народната библиотека в София. Наред със Захари Стоянов полага основата на българската модерна мемоарна традиция.
Умира в град Плевен в 1932 година.
Баща е на генерал-полковник Владимир Заимов.