Ще има ли в Стара Загора Дворец на културата?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 21, 1990 г.
СЪОБРАЗНО ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ
Ще има ли Дом на културата в нашия град? Мисля, че така поставен, въпросът е повече риторичен, а отговорът е един – трябва да има. Трябва да има, защото животът го изисква, защото живеещите в този град имат право на това, защото старозагорци са в състояние да го изградят и да го изпълнят със съдържание.
Според мен обаче сега по-важно е как и кога ще го има този дом. Имам чувството, че с досегашната кампания в печата и по улиците ние не търсим отговор на въпроса, а което по –тревожно, отиваме встрани от него и забавяме решаването му. Това е така, защото освен риторичния въпрос и отговора, на който никой от убеждаваните не противоречи, не се предлага нищо друго. Нямам предвид появилата се не особено лоялна полемика (пак без изход) и тенденциозно изкривената информация, която лесно може да се опровергае.
Според проектите в строящата се сграда в централната част на града трябваше да се настанят тогавашните окръжни и градски комитети на БКП, ДКМС, БПФК, Домът за политическа просвета, Окръжният и Градския съвет на дружество „Георги Кирков” и редакцията на вестник „Септември”, с необхо9димите канцеларии, кабинети, библиотеки, заседателни зали, помощни помещения и други (една част от тях, проектирани като много функционални за широк и свободен достъп за ползване от други организации и творчески групи). Всичко това по документите се наричаше и се нарича още Партиен дом.
Сега се обсъжда предложението в тази сграда да се настанят Историческият музей, универсалната научна библиотека „Захарий Княжески”, Художествената галерия и Клубът на дейците на културата с всичките си канцеларии, фондохранилища, реставрационно-консервационни ателиета, лаборатории , фотоателиета, техниче8ка работилница, рекламно-информационна база (вж. в. Септември” бр. 2 от 5 януари 1990 г.) и, разбира се, заемни и читални, експозиционни и лекционни зали и други форми за изява и синтез на изкуствата.
И всичко това се представя като Дворец на културата. Нито повече, нито по-малко. Но това не е нищо друго освен една обща и действително хубава и удобна сграда на Музея, Библиотеката, Художествената галерия и Клуба на дейците на културата, която всички ние, зажаднелите за подобно нещо, нарекохме Дворец на културата.
Едва ли има някой, който , макар и бегло познаващ състоянието на базата на тези институти, да не подкрепи исканията на колективите и ръководствата им. Но без да се поддаваме на пристрастия, нека се опитаме да отговорим на няколко въпроса: това ли е Дворецът на културата, който е нужен на Стара Загора и какви потребности решава той? В състояние ли са тези колективи и ръководствата им сами да довършат , да пригодят за своите функции и да поддържат тази база и кога ще стане това?
Отговорът на тези ще ни накара да потърсим и други варианти.
Предлаганият вариант, за който бяха събрани и подписи, удовлетворява изцяло потребностите на претендентите, но не и многостранните потребности на духовния живот в града и общината. Смея да твърдя, че голяма част от подписите бяха дадени с искане да се измени досегашното разбиране за сградата като партиен дом. И ако организаторите на подписката бяха по-точни, те щяха да кажат, че още от началото на разговорите, противници на тази идея няма. За това, както се казва, има факти и документи. В случая се получи нещо като разбиране не на отключена, а на отворена врата.
Аз мисля, че трима дългогодишни директори на окръжни дирекции и институти с всички права и задължения нямат право механично да се нареждат на страната на търсещите виновниците за състоянието на базата си. Не е без значение да се знае и това, че само в близките минали години за галерия са обсъждани или искани (без сегашния) 2 варианта, а за музей – 3. в името на тази идея старозагорци се лишиха от един реномиран техникум и от един междуучилищен център за професионална подготовка, събираха средства, провеждаха съботници, правеха дарения. За тях сега ще бъде интересно да знаят, че за 5 години от излизането на Строителния техникум от сградата досега за превръщането му в музей са усвоени всичко 107 хил. лв., от които 60 хил. лв. за временното му пребазиране. Как тогава при тези темпове, организационни и финансови възможности, ще усвоим 3 млн. и половина (по неокончателни данни на специалистите), за да стане партийният дом това, което искаме.
Моля прецизният читател да ми прости за това отклонение, но то дава от части отговор на въпроса – при такъв подход, кога ще имаме една обща сграда на Музея. Библиотеката и Художествената галерия, която отъждествяваме с мечтата на старозагорци за Дворец на културата? Аз имам предвид и това, че в бъдеще, при всичката загриженост на държавата и обществото за духовна култура, относителният дял на средствата от бюджета вероятно ще намалява.
Според мен в тази сграда трябва да има и заемни, и читални, и експозиции, и камерни зали, и игротеки и дискотеки, и кафенета и ресторант, и зали за дискусии, и места за бизнес-срещи, и т.н., и т.н. Тоест това да бъде едно средища за култура, отдих и социални контакти, където „канцелариите” се броят на пръсти, където няма нито една заключена врата, нито едно „непечелившо” помещение.
Как да стане това?
Предлагам един вариант
Домът с условното название за култура, отдих и социални контакти да се отдели още сега като предприятие към Общинския народен съвет или като общинска фирма със свое ръководство и бюджет. Към него могат да бъдат предадени и всички обекти (търговски и културни), макар и в проект в района на античния и сегашния площад. Готовите помещения веднага следва да започнат да се експлоатират и да носят приходи. Да се потърсят кредити, именно кредити, за завършването. Мисля, че старозагорската интелигенция, пък и не само тя, може да стане инициатор на движение за участие със средства, идеи, проекти, труд, техника и други за завършване на дома и целия район. Уверен съм, че нашата държава и нейните органи в общината ще подкрепят морално и материално всяка благородна амбиция за духовното развитие на Стара Загора.
Така всеки институт и деец ще намери място в изграждането и в използването на дома на културата съобразно своите и на обществото потребности, съобразно с общественото признание и в съответствие с икономическия подход при специфичните за духовната сфера условия.
Симеон ПЪРВАНОВ