Парламентът преодоля президентското вето, ще има втори главен прокурор

Парламентът преодоля президентското вето върху Наказателно-процесуалния кодекс и създаде фигурата на втори главен прокурор, който да разследва главния прокурор и неговите заместници.

„За“ повторното приемане на законопроекта гласуваха 125 народни представители, „против“ – 77 и „въздържали се“- 3, с което той бе приет и ветото преодоляно.

Това стана напук на всички отрицателните становища, които бяха дадени по законопроекта – на Висшия съдебен съвет, на прокуратурата, на експерти и юристи както в България, така и в Европейски институции, на мнозинството в парламента и на президента на републиката Румен Радев.

„Това е поредното законодателно „срутище“ на ГЕРБ, ще станем за смях“, обяви опозицията

В дебатите по темата „за“ и „против“ законодателните промени се включиха най-активно депутатите Крум Зарков, Явор Божанков и Валери Жаблянов, които отстояват позицията, че подобен „законодателен Франкенщайн“ не може и не трябва да съществува, а Красимир Ципов (ГЕРБ) и Христиан Митев (Обединени патриоти) са убедени, че това е начинът да се отговори на очакванията на европейските институции и българското общество.

„Ще станем за смях. Ние ще бъдем първата държава, въвела специален прокурор по разследването срещу главния прокурор, който ще е в йерархична зависимост от главния прокурор, но ще е със специфични правомощия. Не се съобразихте с нито едно становище и с нито една препоръка на български експерти и юристи, нито с тези на европейските ни партньори, които ясно ви казаха какво и как да направите“, заяви Крум Зарков.

Той добави и че един от големите проблеми, за който все още няма решение е голямото влияние на главния прокурор върху Висшия съдебен съвет и по-конкретно върху прокурорската колегия, от която пък зависи кариерата на всеки един прокурор.

„Вие, управляващите, нито веднъж не казахте къде има проблем с главния прокурор, за да въвеждате тези изменения. Това е поредното упражнение, което цели единствено да ви даде време. Резултат няма да има и не знам защо толкова се сърдите на тази фраза „срутището ГЕРБ“, защото това е поредното „законодателно срутище“, което правите“, коментира от своя страна Божанков, обръщайки се към вносителите.

Валери Жаблянов подчерта, че това вето на президента Румен Радев е най-смисленото вето. По думите му, тези законодателни изменения не могат да бъдат определени по друг начин, освен като противоконституционни.

„Защо непрекъснато политическите партии се занимават с главния прокурор? Защото не си върши работата? Защото е подкупен? Защото някой го използва? Въпросът не е за контрола над главния прокурор. Въпросът не е за това кой точно заема тази длъжност в момента. Въпросът е България конституционна държава ли е?“, отправи серия от риторични въпроси депутатът от левицата.

„Народното събрание не може непрекъснато да се занимава с главния прокурор и с ВСС, да разделя колегиите, да събира колегиите, да чете декларации. Властите са разделени. Всеки нерешен въпрос ще бъде използван за притискане на България от външни сили, от други държави. Няма място за такава фигура в българската Конституция. Опозицията трябва да спре да се занимава с българската прокуратура и съдебна власт – това не е предмет на площадна демокрация. Ние ще станем модерна държава, когато всеки си гледа работата и всеки се простира спрямо своите компетенции“, добави още Жаблянов.

Христиан Митев от Обединени патриоти обясни, че не споделя мотивите на президента за налагането на ветото и заяви, че ще подкрепи законопроекта.

Красимир Ципов за пореден път защити предложението като посочи, че за първи път след постановяването на решението на ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България“ тази тема се дебатира сериозно.

„Тази тема наистина повече от 10 г. стои на фокуса на вниманието и на Народното събрание, и на българската общественост, но в крайна сметка едва днес се стигна до приемането на такъв закон, който предлага някакво възможно решение. Чухме, че нашите европейски партньори са ни отправили множество препоръки и предложения. Всички те касаеха сериозни промени, които трябваше да бъдат направени в конституционния модел“, подчерта Ципов.

Той припомни, че през 2015 г. бяха приети промени в Конституцията в частта за съдебната власт. „Нека бъдем откровени и да кажем – за да се постигне желаната от всички нас съдебна реформа, дебатът трябва да бъде воден в рамките на Конституцията. И да, трябва да говорим за промени в Конституцията, но можем ли да постигнем консенсус, колеги?“, каза още депутатът от ГЕРБ.

Предстои решението на парламента да бъде изпратено повторно на държавния глава, който няма правомощие да го връща повече за ново разглеждане и промените трябва да бъдат обнародвани в Държавен вестник.

Така на практика през пролетта трябва да бъде избран и първият български прокурор, който ще има правомощия да разследва главния.

След серия от промени в генералната идея за това кой да може да разследва главния прокурор окончателно беше гласувана трета поредна редакция на концепцията на управляващите.

Тя узаконява създаването на фигура на нов прокурор, който да има правомощия да разследва не само главния, но и заместниците му.

ГЕРБ се отказаха от първоначалното си предложение кандидати за поста да номинират само шестима членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС).

С последните предложения правото да номинират е дадено на поне шестима членове на целия ВСС, т.е. това могат да правят и членовете на съдийската колегия. Магистрат, който желае да заеме тази длъжност, ще може и сам да внесе документи и да се самономинира.

Вторият главен прокурор ще се избира от пленума на ВСС и това ще става с поне 15 гласа „за“ от общо 25 членове на съвета. Ако при първото гласуване никой от кандидатите не е получил поне 15 гласа, изборът ще продължава с балотаж между двамата кандидати с най-много гласове.

В последната редакция, която депутатите окончателно приеха, се предвижда новият прокурор да бъде избиран с мандат 5 години, а след края на мандата му той „се назначава на заеманата преди избора длъжност, на равна по степен длъжност или на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора в органите на съдебната власт“. Друго съществено изменение е, че за първи път по изключение за разследващия главния прокурор се въвежда съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство, а процедурата ще се провежда в Специализирания наказателен съд и в Апелативния специализиран съд.

Иван Гешев ще бъде първият главен прокурор, за когото ще бъде назначен специален прокурор, водещ евентуални разследвания и проверки срещу него и заместниците му.

Законопроектът предвижда разследването по дела за престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, да се провежда от прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник. Прокурорът по разследването може да възлага отделни действия по разследването на следовател от следствения отдел в Специализираната прокуратура.