Ще изпуснем ли историческия шанс?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” бр. 5, 1990 г.
ЩЕ ИЗПУСНЕМ ЛИ ИСТОРИЧЕСКИЯ ШАНС?
С уговорката, че в историята нищо не става случайно, е излишно да се коментира поводът, отприщил трупаното с години социално недоволство. Недоволство, трупано в години на стагнация, на догми и условности, препарирали за дълго време стопанския, политическия и културния живот у нас и превърнали в края на краищата, социализма и идеите на комунизма в „мумия”, в музеен експонат, предназначен за показ на чуждестранните делегации и гости от „целия” свят. Далеч от всичко това живееха хората, живееха своя реален и изпълнен с противоречия живот, както е по законите на диалектиката. И кога точно действителните проблеми на обществото щяха да пропукат изкуствената стена на догмите и условностите, беше трудно да се каже, но днес то се случи.
В страната ни се създаде не само нова, но и политическа ситуация. Прикривана със силови средства поляризация в обществото вече е осезаем факт. Той е пряко следствие от кризата и партията, от кризата в света на социализма. В самото понятие „криза” няма нищо стряскащо: за историята то има значение на преход към ново качество на обществения прогрес. И само внимателният и точен анализ на центростремителните и центробежните сили в този преходен период могат да дадат основата за стратегията и тактиката за успешно излизане от него. Нарочно не споменавам бързо, защото най-малкото сега обществото ни има нужда от необмислени думи и действия. Най-малкото сега имаме нужда от прибързана конфронтация и крайности – били те леви или десни. Те само могат да тласнат страната в пълен икономически и духовен хаос, като с години се отложи правилното решение на проблемите.
Опитът на социалистическите страни по пътя на преустройството може да ни бъде само от полза. Точно той показва, че осъществяването на демократичните промени в голяма степен зависи от темпа на преустройството в самите ръководни партии. На практика строеният по досегашните принципи (дали са правилни или не, е друг въпрос) социализъм предопределя ролята на Българската комунистическа партия като единствената организирана политическа сила в момента, притежаваща сила и възможности да бъде двигател в желаната от народа посока. Това е обективна даденост и тя не може да се прескочи или заобиколи дори и с помощта и на най-висша словесна еквилибристика. Както не може да се заобиколи и прескочи фактът, че вече партията трябва да доказва своята ръководна роля, в условията на политическа борба, водена от позицията на силата на аргументите, а не от аргумента на силата. И колкото повече комунисти осъзнаят особеното значение и отговорност на настоящия исторически момент, толкова по-лесно ще могат да се парират евентуалните грешки, допускани вследствие на старите форми и методи на работа в самата партия – на изчакване и съгласие с оценки и решения „от горе” за явления и събития, ставащи „долу”. От това партията само ще спечели, а следователно и народът. Ще съумее ли партията да намери своите естествени съюзници в процеса на кипеж на социалната активност сред масите, впрягайки ги в колесницата на преустройството, или по принципите на старото „апаратно” мислене ще липи етикети наляво и надясно – „врагове на народа”, „агенти на ЦРУ” и т.н. Все заклинания от познатия арсенал на сталинизма, смазващ с тежкия ботуш всяка волеизява на иначемислещите. Ще допуснем ли и лицето на непрекъснато никнещите неформални сдружения да ни плащат с поредната проява на шпиомания, без разумно и мъдро да се търсят социалните причини за възникването им. Или в диалог с тях ще се търсят алтернативни решения за демонтиране на командно-административната система. Ще позволим ли в името на социализма, но догматичния, да се запази статуквото на привилегированите непроменено, изпускайки „влака” на обществено-икономическото развитие и оставайки сами на перона?
Вярно, че днес повече от всякога ми е необходимо единодействие, но то не означава и единомислие. Веднъж вече платихме данък с такава жестока цена. Сега имаме историческия шанс да сложим основите на едно наистина демократично общество с хуманна и стабилна икономика и пазар, с богат и разнообразен политически и културен живот. Всички заедно имаме този шанс чрез дискусии и открит и честен диалог в самата партия и извън нея, да се търсят решенията на проблемите, а не да ги оставяме в „сигурни” ръце. За да не се пилее духовният и интелектуален потенциал на нацията – най-ценният капитал на преустройството. Нека не изпускаме и този шанс. В името на един наистина свободен и щастлив живот. За нас и нашите деца. Като начало това е достатъчно, а според мен то е и всичко.
Павел КЪНЕВ