Щом искаш, трябва и да можеш

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Септември” бр. 135, 1980 г.
Съревнование под шефството и за наградите на ОС на БПС и в. „Септември”
ЩОМ ИСКАШ, ТРЯБВА И ДА МОЖЕШ
Станалото вече традиционно съревнование за комплексно, ритмично и ефективно преизпълнение на производствените планове и тази година предизвика оправдан интерес. Под неговия флаг се наредиха 650 бригади, в които се трудят 36 000 производственици. Те обещаха през решаващата година на седмата петилетка да се трудят така, че да осъществят плановете си далеч преди нейния финал, да станат пример за подражание сред своите производствени колективи.
Определено трябва да се каже, че очакваните резултати вече се постигат. Сто и десет бригади изпълниха петилетния си план, а 284-годишния. Очаква се много колективи също да се наредят до първенците и чрез един масов финален спринт да се осъществи поставената от партията задача – петилетният план да се преизпълни по всички показатели. Какво е необходимо, за да се постигне това? За да отговори на този кардинален въпрос, редакцията организира разговори с членове на бригади – участници в съревнованието.
НЕ САМО ТРАДИЦИЯ
В машиностроителния комбинат „Хидравлика” стремежът да се търсят винаги преки пътища към решаването на партийните задачи е една хубава традиция. Колективът не остана чужд и на съревнованието под шефството и за наградите на ОС на БПС и на в. „Септември”. Преди няколко дни разговаряхме с работниците от бригада „Цвятко Радойнов” от цех 110, чийто ръководител е Стефан Димов. Бригадата се състои от 17 производственици – 14 жени-стругарки и трима настройчици. От тях зависи работата на много други колективи и затова тя трябва да подава ритмично продукцията си.
И това става винаги!
-Успехите ни се дължат на добрата организация на работа, на съзнанието, че от всеки един зависи как ще се представи колективът – казва бригадирът. – Ще бъдем благодарни, ако ни се доставят ножове с механично закрепване на резеца. Това ще увеличи производителността на труда ни още повече.
Катя Тодорова:
-Шестнадесет години вече съм стругарка в завода. Не бих могла да работя другаде освен в такъв колектив като нашия. Уважаваме се, трудът ни се заплаща добре.
Нели Минчева:
-Завърших преди три месеца заводското училище и дойдох направо при тия добри хора. Откровено казано, никога не съм си мислила, че толкова бързо ще се сбъднат мечтите ми.
На разговора присъствува и завеждащият производствено-масовата комисия в комбинатския профкомитет Ангел Костов. Той обобщи:
-Съревнованието навлезе трайно в бита на нашия колектив. Ние се стремим да го отчитаме редовно, да създаваме необходимите условия за правилното му водене и хората отговарят с добри дела.
БЕЗ КОМЕНТАР
Така могат да се оценят монтажниците от бригадата на Петко Пейков, които сега привършват четвъртия електрофилтър на ТЕЦ-3 на комплекса „Марица-изток”. Работата на тия силни мъже наистина е трудно да се оцени както по обем и по качество, така и по значение. Ще кажа само, че в един електрофилтър се монтират 1 250 тона сложни съоръжения, което се прави от 44 монтажници за 50 работни дни, и че по този начин 200 тона сажди вместо да се изхвърлят през комина, отиват на сгуроотвала. При това трябва да се добави, че те монтираха филтрите в точно определените срокове.
-Ние се стремяхме винаги да бъдем първи – казва бригадирът. – И в тази трудна надпревара много ни помагаше съревнованието. Имали сме случаи да се решават монтажни задачи, които учудваха много специалисти. А сега…
Сега бригадата почти не съществува. Нейни членове са изпратени на строежи в Бургас, на атомната централа в Козлодуй…
-Момчетата ми са все тукашни. Имат дом, семейство. Зададе се зима, не можеш да оставиш децата си без топливо, без грижи. И хората губят дни наред, за да се подготвят за път, да оставят близките си осигурени. През това време за работа не им говори. Губят време и на новия строеж. Прахосват се пари за командировки. Изпратят на мястото на моите монтажници хора, събрани от различни места. Човекът и да има желание, не може да свикне изведнъж с колектива.
Оставям думите на бригадира без коментар. Върху тях трябва да помислят ония, от които зависи монтажниците да работят ползотворно.
ЗАБРАВЕНИ ОБЕЩАНИЯ
Бригадата на Георги Желязков от второ строително предприятие на Строително-монтажния комбинат съществува от една година. Откакто започва строителството на жилищен блок І-186, който вече е пред завършване. Съставена е от млади хора, които обичат работата си. Четиринадесет млади мъже и две млади жени. Затова бригадата е наречена младежка и носи името на Че Гевара. Изпълнението на дневните норми не пада под 150 процента, качеството на работа е на необходимото равнище. Заплащането надвишава 200 лева на месец. Би трябвало човек да очаква един интересен, вдъхновен, изпълнен с гордост и надежди разговор с тези млади хора, които се трудят на последния дванадесети етаж на кооперацията.
А те ме посрещнаха мълчаливи – по лицата им се четеше недоверие. Работеха непрекъснато, но като че ли без желание. Дълго търсих път към онова, което ги вълнува и ги чуждее дори и от най-добрата дума. Бригадирът бил в съвета, но към края на деня сигурно цял да дойде. Те работят само четирима, защото съпругът на мургавата млада жена, която се мъчеше да кове дъски по разнебитените платна, бил при директора, за да моли да бъде освободен от работа. Петьо Тончев пък отишъл да играе футболен мач, защото го повикали и бригадирът не можал да го спре, макар че беше чист работен ден.
-Много обещания даваха шефовете, когато образувахме бригадата – каза с болка Илия Динков. – Всичко излезе само на думи. Няма нищо интересно в живота ни, по нищо не личи, че сме млади хора…
За цялата година бригадата само веднъж е била на излет до хижата в Дълбошкия балкан. И нищо повече! Сами са си построили баня, сами са уредили в приличен вид двата фургона… Никой не ги е посетил да поговори, да им разясни вълнуващите ги въпроси. Те не знаят дори защо ще им се правят отчисления, щом като преизпълняват нормите си, а са на бригадна сметка…
-Най-много ни тежи, че няма къде да живеем – сподели бригадирът Георги Желязков, който междувременно дойде на обекта.
-Момчетата плащат по 50 лева наем за една стая. Как да им обясня, че мина времето, когато обущарите ходеха боси, шивачите със закърпени дрехи. Да ни се даде някаква възможност, ден и нощ бихме работили, за да си построим жилища… Иначе работата си върви.
КРАТЪК ПОСЛЕСЛОВ
До края на годината има по-малко от два месеца – време предостатъчно да се догони допуснатото в някои бригади изоставане, защото наистина неловко е да си се включил в съревнование за преизпълнение на петилетния план, а да останеш негов длъжник. Желание у хората да работят има. Не срещнах нито един от десетките мъже и жени, с които разговарях, който де не иска да посрещне с достойни дела Дванадесетия партиен конгрес.
Необходимо е незабавно да се направи преглед на постигнатото, да се премахнат пречките за изпълнението на плановите задания, да се създадат всички необходими условия за високопроизводителен труд, за да се разгори пламъкът на благородната надпревара. Това трябва да бъде непосредствена задача на профкомитетите сега. За да бъдат отчетени резултати, постигнати в отклик не само на обективни условия, а плод на работническата всеотдайност, която е сърцевина и движеща сила на съревнованието.
Георги КИРИЛОВ

Ваня Русева

Share
Published by
Ваня Русева