ШУМЪТ, ТОЗИ БАВЕН УБИЕЦ

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Септември” бр. 120, 1980 година
СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ
Природата и ние
ШУМЪТ, ТОЗИ БАВЕН УБИЕЦ
Изглежда дотолкова свикнахме с преследващия ни повсеместно шуум-битов и производствен, – че престанахме да му обръщаме внимание. С бавния убиец се сблъскваме на улицата, на работното място, в минутите на отмора. Невинен ли е този сблъсък? На кой рубеж ще ни изтика шумовата атака?
Разговаряхме и с много граждани, живеещи покрай оживени в пътно-транспортно отношение булеварди и улици на Стара Загора. „В къщи, без да са отворени прозорците, имам чувството, че съм на улицата – сподели Т. К., работничка в ОЗЗУ, живееща на бул. „Столетов”. Друг не без чувство на самоирония разказа: „Това лято отидох на почивка на планина, на Говедарци. Първите дни не можех да заспя. Пречеше ми… тишината”.
Динамичният стереотип на съвременния старозагорец изглежда немислим без шума. Чувствителността му обаче е до такава степен засегната, че малцина обръщат внимание на бавното, но сигурно и непоправимо въздействие на шумовата атака. Не че няма изследвания от страна ХЕИ, мерки от страна на РИОПС и органите на общинския съвет. Изградена е т.н. „тиха зона” от бул. „Ленин” до ул. „Августа Траяна”, изнесени са тежкотонажните машини от печатницата на бул „Руски”, нацяло са преместени заводът за каучукови уплътнители, старият цех на ТК „Слънце”, градската автостанция на ул. „Гр. Игнатиев”, Бетоновият център в кв. „Трите чучура” – все в духа на изпълнение на Постановление № 67 на Министерския съвет от 1973 год. И все пак…
Шумът на транспортно натоварените улици „Г. Димитров”, „Девети септември”, „Руски”, „Славянски” и някои други се движи от 73 до 82 децибела при норма 60! Анкетата, извършена от специалисти на ХЕИ – Стара Загора, в 90 дома по улица „Столетов” (бяха анкетирани 360 души) установи: 31 граждани са с понижен слух, 35 – с неврологични симптоми, 28 – със сърдечно-съдови заболявания, 12 – с доказана язва на дванадесетопръстника! Дори и на неспециалиста би му направило впечатление, че бройката на гражданите с понижен слух и неврологични заболявания е по-голяма от тази на сърдечно-съдовите заболявания. Този факт си има своето логично обяснение – шума!
Общинският народен съвет подмени по много от улиците на Стара Загора паважните настилки с асфалтови. Това е добре, но все още основният източник на шум е автотранспортът. Липсата на обиколни магистрали е предпоставка за преминаване на 28 до 40 хиляди моторни превозни средства ежедневно през града, които не само обуславят основния шумов фон, но и замърсяват атмосферния въздух с въглероден окис, оловни аерозоли и други вредни газове. По проблемата за създаването на обиколния пръстен на Стара Загора е дискутирано неведнъж, но строителството все още е незавършено.
Друг също така немалък източник на шум са и производствените дейности, намиращи се в жилищни сгради и квартали, неизправните асансьорни уредби, ходрофорни инсталации, трафопостове, котелни, хладилни агрегати на магазини и пр. Ще се спази ли предвиденото до края на 1980 година изнасяне на Автостопанство-1?
Не по-розова е и картината в някои от старозагорските предприятия, където работниците са подложени на шумови претоварвания – КИ „Сърп и чук”, ЗОТ „Светлина”, ЗЧО „Прогрес”, „Червено знаме” и др. Думата ми е тук не за онаследените причинители на шум, за които е трябвало да мислят още на времето проектанти и строители, инвеститори, стопански и технически дейци, а за това, че голяма част от работниците не ползват защитните антифони, които им се дават, за да ги изолират от пагубното въздействие на бавния убиец – шума. Странно, защо? Може би защото – както обясняват една чест – сега съществуващите антифони са неудобни и пречат при работа, а според други – защото неудобствата при работа с антифон не се компенсират от изолирането от шума. При все, че сме съгласни частично с мнението на работниците – сега съществуващите антифони са твърде обемисти и неефективни – не трябва да се забравя, че нарастването на децибелите е в логаритмична, а не в метрична зависимост, тъй че не е все едно дали шумът ще е 80 или 95 децибела! Все още е формален контролът по ползването на раздадените антифони – като че ли е достатъчна дадената веднъж инструкция от отговорника по охраната на труда и сложеният под нея подпис на работника. Не се прави нищо и по възпитанието на бъдещите работници в тези производства – поне авторът не е чувал за учител, който да е задължил своите курсисти по време на практика да си служат с антифони на работните места. Със съжаление констатираме, че почти във всички старозагорски предприятия, където се работи при шум над допустимата норма, работата по охрана на труда опира само до даването на т.н. „шумни” дни към годишния отпуск. Безспорно това е една значителна социална придобивка, но дали тя е достатъчна?
И ако все пак за шум в производството си има обективни обяснения, както обективно и неумолимо нараства броят на моторните превозни средства (според някои автори шумът в 2 000-та година ще достигне средно 80 децибела!), какво да кажем за шума, който сами си причиняваме. Гърмящи дискоуредби в почти всички дискотеки на окръга (при дискожокерите изглежда важи правилото „Колкото по-силно, толкова по-добре!”, не правят изключение и старозагорските), гърмящи оркестри, гърмящи касетофони и телевизори, ремонтите в часовете на отдих, придружени с твърде много чукане. Ами сватбите?
В заключение ни се ще да кажем – нека обичаме автомобила си и дискомузиката, но да не тероризираме с тях съседите. Нека движението „Направи си сам” се разраства, но шумът от чука да не се стоварва върху чуждите нервни системи. Може да сме много весели, възбудени, но нека не изразяваме това на висок глас. Намаляването на степента на шумовото въздействие е въпрос на възпитание и култура от страна на всеки един от нас. Защото медицината отдавна твърдо и недвусмислено доказа – шумът убива!
Д-р Борислав ПЪТНИКОВ
(кор. на в. „Септември”)