Скандал с литературната награда „Пеньо Пенев“, член на журито стана лауреат!

Бедни, бедни Пеньо Пенев – веднъж те принудиха да се самоубиеш приживе, а сега искат да видят сметката и на духа ти!

До края на март трябваше да бъде определен новият лауреат на наградата „Пеньо Пенев“. Тя е присъждана и на достойни поети, и на не съвсем подходящи автори в предходните години. Но сега се случи нещо цинично, което завинаги ще хвърли грозно петно върху този доскоро престижен приз, това коментира Атанас Капралов, поет, носител на на националната литературна награда „Димчо Дебелянов” за 2008 година, член на СБП и СБЖ, Главен редактор на в. „Ориент експрес” и директор на ДТ „Апостол Карамитев” – Димитровград.

Тазгодишното жури отреди Националната награда да получи (забележете!) участник от организационния комитет… по награждаването, а специалната награда остана при …член на въпросното жури!? На всичко отгоре председателят на журито е издател (срещу заплащане, разбира се!) на определения национален лауреат!!! Т.е. ти на мен – това, аз на теб – онова, нищо да не се губи! За „уникалните“ качества на самонаградените автори е абсурдно да се говори – и Ботев да им беше конкурент, нямаше никакви шансове пред тях, защото с какво би могъл да си купи отличието бедният браилски хъш?! Така наградата беше превърната в разменна монета за удовлетворяване на несъразмерни амбиции и низки страсти. Не знам каква е позицията на местната власт и дали тя ще стане част от това позорище, но видях каква е обществената реакция – гняв и омерзение!
Бедни, бедни Пеньо Пенев – веднъж те принудиха да се самоубиеш приживе, а сега искат да видят сметката и на духа ти! – завършва коментара си възмутеният Капралов.

ЕПОХА

В гняв и жалба
клокочат гърдите задъхани
и тежи на езика ти дума неказана.
На живота в долапа
се ширнали плъхове,
заменили
с високите звания разума…
С мръсни пръсти
мерзавец
в душата ти рови
и скверни това в тебе,
що пей
и гори.
Да даде за стотинка
честта си
готов е –
защо не? –
заменил би той
тор
за пари,…
И смърди тази чест, …
денят стана
задушен;
вонят гнили души
и коварство,
и кал…
Слушаш този глас,
който не искаш да слушаш,
идва този,
когото не си позовал!
Набий с вятър устата си,
мозъка –
с глупост,
че виж! –
оня там
в джоба си
камък държи
и се готви
главата ти с него да счупи,
щом не бъде покорна
пред гнусни лъжи…
А има път!
Има истини!
Има надежди!
Те те мамят
и чакат,
и викат:
тръгни!
Но със стиснати зъби
и свъсени вежди,
ти си още
тук –
в душните облачни дни
Колко трудно е
в нашия век
да бъдеш
честен човек!
П. Пенев


image0 (9K)