Сладко отмъщение

Изгубих всичките си пари на стрелбището. Не че бях лош стрелец, но така и не успявах цял ден да уцеля точката, която даваше премия по избор. А исках да си избера снимка на великия индиански вожд Токай-ихто. Бях му голям фен, а артистът Гойко Митич беше моят кумир. И така левче след левче изгърмях 40 лв-това бяха парите ми за месеца, с които да си купя купони за стола. С последното левче се разделих почти със сълзи на очите. Дали ме хареса или съжали не знам, но силно гримираната леличка снизходително ми се усмихна и ми каза:“Избирай!“

[ad id=“225664″]

И така, ето ме в пансиона на английската, където с треперещи от вълнение ръце залепих на вътрешната страна на вратата на гардероба си заветната снимка. Радостта ми и гордостта ми траеха само два дни. При една от честите проверки в стаята ни, управителката на пансиона Шотлекова, видя снимката и я скъса. На няколко парчета, така че да не може да се залепи. „Ученикът Желязков,знаете много добре, че снимките в общежитието са забранени. Обърнахте стаите на шофьорски кабини. Освен това ще бъдете докладван на директора и не се знае дали ще ви повишим поведението в края на годината.“

Ха сега де. Не стига, че се очертаваше глад цял месец,заради стрелбището, не стига че вече не бях горд притежател на лика на великия индиански вожд, ами и поведението вероятно нямаше да ми вдигнат. А толкова се старах през последната година. Май ще се разделя с кандидатстването и т.н.

[ad id=“263680″]

След два дни в ръцете ми попадна списание с разкошна цветна снимка на Брежнев. Планът се роди от самосебе си: Залепих снимката направо на стената. На другия ден Шотлекова намина на обичайната си надзирателска проверка. Още от вратата се засили да къса снимката, но в последния момент видя кой е това и ръката и замръзна във въздуха. Минута- две колебание и после с треперещ глас каза: “Моите уважения към другаря Брежнев, но портретът трябва да се свали. Знаете какъв е правилникът, нали!“

„А-а-а, аз не мога да го сваля, другарко Шотлекова. Вие ако искате свалете го.“

Портретът вися там до лятото и накрая падна от самосебе си. Годината беше 1979. Това беше моето сладко отмъщение.