Ееееее, то не би шарен свят, то не би чудо, то не би безумие! Вчера в старозагорска клиника влиза един фен, с размер на четирикрилен гардероб, със спринцовка в ръка, в която вече е изтеглена някаква течност и ме пита – правите ли инжекции? – започва разказа си медицинска сестра, работеща във въпросния здравен център.
Отговор – Да , правя.
– Ами да ми направите инжекцията?
– Какво има в спринцовката? – питам аз.
– Тестостерон, тренирам , трупам мускулна маса!
Ок, ама аз продължавам да питам :
– Имате ли рецепта?
Няма такава. Но човекът настоява да му се направи инжекцията, дори намеси някакви пари. При което отказах категорично! Ядоса се – ама защо, аз си плащам?
Отговорът е много прост – не правя инжекции, когато аз не съм изтеглила съдържанието от флакона или ампулата и без да ми е предоставена рецепта. Това беше първото от нещата, на което ни научиха, докато бях студентка.
Реакцията от страна на субекта беше леко агресивна – каза ми, че няма намерение да се самоубива, ама аз как да знам за какво иде реч?
Отказах категорично и „гардеробът“ беше много озадачен от моето “ нелогично“ мислене!
На изпроводяк му споменах, че това е моят морален кодекс. Май не разбра – много бързо затвори вратата – завършва разказа си за разигралата се ситуация медицинската сестра.
Иде един от 12-те велики православни празници, двоен повод за радост и за близо 8500…