Първите 12 на София прайд. Как един бургер с цветове на дъгата успя да скара хората

Днес София прайд почти по нищо не прилича на първата си проява. Тогава, през 2008 г., когато в София се провежда първият прайд, организаторите знаят, че събитието крие риск и не може да мине безпроблемно.

Въпреки мерките за сигурност, неонацисти и скинари успяват да хвърлят коктейл Молотов и да нападат шествието. Няколко души са леко ранени. В първото събитие за равни права на ЛГБТИ хората тогава участват по-малко от 100 души. 12 години по-късно, през 2019 г, в София прайд са участвали над 5 хиляди. Симеон Василев от фондация “ГЛАС”, която е сред организаторите, твърди, че видимостта на събитието и неговото легитимиране пред обществото е едно от основните постижения.

“Преди 12 години нямаше толкова смели хора, които да излязат на улицата и да търсят правата си. За това време ние успяхме да формираме общност. Много хора, които дори не са от общността, открито изразяват подкрепата си с мотива, че всеки трябва да е свободен да живее живота си така, както прецени”.

Отношението към гей хората в България се влошава
Но все по-големият брой участници, сред които много семейства, не е измерител за успеха, смята Василев. Той цитира последното проучване на фондацията, според което отношението към гей хората в България се влошава. 65% от българите не желаят хомосексуални за съседи. Тези резултати са по-негативни дори от 1999 година. Днес едва 38% от българите биха реагирали, ако станат свидетели на нападение над гей двойка мъже.

“Дори прайдът да изглежда предизвикателно за определени хора, той повдига диалога. Всеки в определен момент може да бъде малцинство и не бива да бъде застрашаван за това”, коментира Василев.

През декември месец билбордове под наслов „Няма нищо страшно – това е просто любов”, бяха вандализирани във Варна. В началото на годината млада жена, определяща себе си като лесбийка, беше нападната и бита в центъра на София, а на 12 февруари в столичния квартал “Лозенец” беше нападната и пребита Галя Петкова.

Една от непременените и все още непостигнати цели на прайда е въвеждането в Наказателния кодекс на квалифицирани състави за престъпления, извършени по хомофобски или трансфобски подбуди – подобно на тези, извършени по расистки и ксенофобски подбуди.

“Заради тези нападения и дискриминацията има нужда от прайда”, коментира Симеон Василев пред Свободна Европа.

Бизнесът и социалните каузи
Нивото на подкрепата за прайда може да влезе едновременно в графата на постиженията и на провалите. За 12 години нито една парламентарно представена политическа партия не е застанала официално зад събитието за равни права. Правили са го само „Зелените“ и отделни политици. Исканията на това малцинство не са били легитимирани пред законодателната власт досега. Расте обаче подкрепата на артисти, дипломати и представители на различни сфери на бизнеса. Симеон Василев казва, че все повече компании сами търсят организаторите, за да ги подкрепят. “С имената, лицата и логата си”.

Започнаха да ни атакуват във Фейсбук и изливаха омраза
Агресията срещу първите издания на София прайд сега е пренесена от улицата в социалните мрежи, става ясно от една от кампаниите на верига ресторанти, решила открито да подкрепи ЛГБТИ общността. В началото на месец юни ресторант Skaptobara предложи на клиентите си възможност да избират между “бургер, обвит в омраза и бургер, обвит в любов”. Кампанията беше придружена от надпис “Love/Hate”, оцветен с цветовете на дъгата.

“Започнаха да ни атакуват във Фейсбук и изливаха омраза”, коментира пред Свободна Европа Николай Диевски от Skaptoburger. “Ние решихме, че трябва да отстояваме позицията, защото не го правим просто така. Това е нещо, в което вярваме и е част от ценностите ни – да приемаме всички.”

Въпреки стотиците гневни коментари, един бургер все пак е отворил път и на диалога в социалните мрежи. “Изборът е символичен. Ако си избереш омразата, ще получиш бургер без най-хубавата съставка, описана в менюто, а това е цената на омразата.”?

Иван Дарийков