Колони коли спират, за да се спаси котенце. Мъжът заобиколи джипа…

Морето се раздели на две в България! История за доброто, разказана от Катя Стоилова, публикувана във Фейсбук.

[ad id=“225664″]

„Вчера, пет и десет вечерта, час пик, булевард Мария Луиза, коли в плътни колони. Изнервени шофьори натискат педали, всеки плътно в колоната, да не го избута някой по-напорист. Клаксони. Абе, както си му е реда. И както съм се фиксирала на метър пред мен, мервам между крайна лява и средна лента едно топче. Толкова малко, че не мога да разбера има ли го или е дупка, или хартия някаква.

[ad id=“263680″]

Колоните вървят, вече не следя тях, а топчето, което сякаш лекичко се помръдва, може би от вятъра. А може би се движи? Чудя се докато го наближавам. И когато остана една кола пред мен, за да се изравним, то тръгна бавно и разбрах, че е котенце. Мъничко, 100/200 грамово, една сива шепичка. Колата пред мен го заобиколи на косъм. Отдъхнах. И докато натисках спирачката осъзнавах, че така не се спира, че ей сега ще ми се разкрещят, че съм блондинка. Свих глава. Не знам защо ударих и клаксона, може би от паника. И цялото движение спря! Не само моята колона, всички коли! И докато разкопчавах колана, от спрелия в ляво от мен джип излезна мъж. Не ме би! Не ме псува! Всъщност след моя клаксон друг не се чу. Мъжът заобиколи джипа, дойде до котето и го вдигна. От друга кола се появи още един, военен, който му каза нещо и пое сивото топче. После се качи с него в колата. Джипът тръгна и отпуши тапата след него. Аз също поведох колоната, спряла зад мен и до следващия светофар настигнахме движението. Всичко беше станало толкова бързо, че чак когато слизах, усетих, че ми е някак светло. Може пък да не сме чак толкова обречени. Светът, хората, българите… Истина ви казвам… Видях я с очите си! Морето се раздели на две. Вчера.“

Подобни публикации