Спазвате ли новогодишните си обещания? Аз не устисках…

Краят на всяка година е като Дамоклев меч, надвиснал над нашите лоши навици, пороци и желания за промяна.

[ad id=“263680″]

Отдалеч, преди да дойде 1 януари, започваме да кроим планове за отказване от цигарите, за намаляване на килограмите, казваме си, че вече няма накъде – започваме активно да спортуваме, че няма да се ядосваме за глупости и какво ли още не. Е, и аз не правя изключение от целия човешки род, разбира се. Пушач съм от… дори не ми се смята. Поне 5 пъти в годината си набелязвам по едно първо число от някой месец и си го заплювам като евентуална идея за отказване от вредния навик, но някак хитричко не го забелязвам как подминава. И тази Нова година не направих изключение в традицията да си обещая. След като станах сутринта, пих кафе без цигара, не мръзнах на терасата, повъртях се малко нервно из стаята и устоях. После излязох на разходка и до 19 часа бях бетон!

[ad id=“225664″]

Преди години имах страхотното постижение от 4 години и нещо без тютюнев дим 🙂 Този период е моята гордост, като доказателство за силата на волята ми. И той ми е давал кураж, че винаги щом реша нещо, значи – мога. Тогава съвсем случайно си изработих метод, чрез който се справих със задачата, която си бях поставила. Просто пушех наужким, „пепелирах“ незапалената цигара, вдишвах, издишвах и се правех, че пуша. Получаваше се! Тогава издържах, но не и вчера… Въпреки напредналата ми възраст, вероятно трябваше да съм помъдряла, въпреки увеличаване цените на цигарите, въпреки болежките, които започнаха да ме „почукват“… Е, няма!

Ако вие имате логично обяснение за човешката глупост, дайте го и дано то ми помогне поне малко да се издигна в собствените си очи, че ей така следновогодишно никак не се харесвам, ама никак…