СПИН излезе от килера. „Българският модел“ широко отвори вратата пред ХИВ

Контролирана от държавата програма, подпомагаща наркозависимите, е спряна за две години, а после възобновена в силно редуциран обем. Резултатът: много повече новооткрити серопозитивни.

Разчуло се е за часове. Толкова дълго са чакали, че вече са забравили да чакат. Сега чак опашка се е извила на тротоара. След две години прекъсване, мобилният кабинет на „Инициатива за здраве“ отново е на терен.

Програма за безплатни игли и спринцовки
Както всички, и този млад мъж си знае, че живее на ръба. Затова преди да вземе безплатните спринцовки е поискал да го изследват за СПИН. Наложило се да изчака малко – бусът на програмата за безплатни игли и спринцовки наистина излиза всеки ден, но не всеки ден се правят тестове. Разплакал се. Вирусът този път не го пропуснал.

Но защо тази история е по-различна от всички досегашни? Ето защо.

За два дена изследвания, новооткритите серопозитивни са толкова, колкото са били новооткритите за 2 месеца до преди 2 години. Дали това не е глух тътен на приближаващо се бедствие?

Той е на 35 години, няма вид на изпаднал наркоман, но наркоман е единствената му кариера. От инжекционните наркомани. Разказва нещо крайно неочаквано: освен че има очакваните трудности да си достави „някакви“ наркотици, излиза че спринцовките са по-дефицитната стока. Иначе струват 5 стотинки, но първо трябва да ги намериш.

Мина времето, в което можеше да засечеш някой от тях в аптеката да пита за инсулинов комплект, което си е чисто и просто спринцовка с игла. Сега инсулините вече се продават директно в инжекционни флакони, затова и фармацевтите спряха поръчките за спринцовки. Не си струва за надценката от 2 стотинки да рискуват да привличат наркомани. Затова и една спринцовка да се намери, около нея става сборище. Често смесва кръвта на 10 и дори на 15 от тях. Не си е работа и да си държат индивидуални спринцовки в себе си. Хванат ли ги полицаите, със сигурност ще си имат неприятности. Затова бързат да ги изхвърлят веднага след употребата им.

При това положение какво ли би станало, ако една програма за безплатни игли и спринцовки изведнъж спре за цели две години? Колко сигурна би била прогнозата за неизбежен епидемичен взрив? Ето какво стана в България.

Да се върнем назад
Преди 2 години Глобалният фонд за борба с туберкулоза, СПИН и малария спира да плаща за програмите за превенция. Предполага се, че щом отдавна вече сме членове на ЕС, все ще намерим сили да продължим и сами. Големи оптимисти!

След година и половина здравното министерство най-накрая обяви обществена поръчка… за избор на изпълнители на дейности по превенция. Разбира се, доставчиците на тези услуги се броят на пръсти, а и с цената на какво по-точно трябва да се конкурират? Големият бюрократичен зор може да откаже всекиго, но все пак няколко НПО-та в сектора успяват да се организират в консорциуми и сдружения. Но е загубена още половин година. Така, вместо 10, успяват да стартират едва 4 програми – в Бургас, Пловдив, Варна и София.

Та за София. Покритието на програмата за намаляване на щетите е за близо 800 души. Преди 2 години мобилните кабинети стигаха до 2 хиляди души при 10 хиляди инжекционни наркомани. И може да се очаква, че новооткритите серопозитивни няма да са чак толкова много. За сметка на новооткритите в напреднал стадий на СПИН.

Освен да ограничат разпространението на СПИН, хепатит и сифилис, мобилните кабинети имат и друго призвание. Често това е единственият досег на инжекционно употребяващите с експерти, които биха могли да ги насочат към лечение.

Метадоновите програми
Лечение? В София има две безплатни метадонови програми – близо 400 в съжителство с националния център по наркомании и още стотина към психодиспансера на Сточна гара. За да се доредиш за тези програми се чака средно 5 години, но всъщност никой не чака толкова. И без това крехка, мотивацията на зависимите едва изтрайва до следващия понеделник. Е, места в частните програми – бол. Скъпи са, малцина могат да си ги позволят. Въпреки че…

Новорегистрираният серопозитивен, 35-годишният наркозависим шокира с още едно признание. Оказва се, че е включен именно в частна метадонова програма. Сам си я е плащал. Но не за да се лекува, а за да получава метадон, който не пие, а си инжектира – директно във вените и в комбинация с други вещества, той все пак успява много по-евтино да се надруса. Хероинът му излиза значително по-скъпо.

Метадонът, за съжаление, не се използва за лечение. Върви по лев и 50 за кубик на черния пазар. И като няма пари за друга дрога, това е евтин вариант да се закърпи положението. Единственият източник са метадоновите програми и липсата на контрол в тях.

Никой не би трябвало да „раздава“ метадон. „Лечебната сила“ на метадона е в това да откъсне зависимия от рисковото му поведение и да отвори вратата на други специалисти – психиатри, психолози, социални работници. В държавната програма на „Пиротска“ в София обаче, близо 400 души от програмата се наблюдават от едва 3 психолози и 1 социален работник. Градинките наоколо, пълни с кървави спринцовки, сами говорят за успеха на тяхната намеса, а местните съкварталци, крайно изтормозени от засиленото присъствие на този „крими контингент“, сега са най-щастливи от преместването на националния център по наркомании в Центъра по обществено здраве и анализи.

Центърът и сега не може да контролира метадоновите програми, а и никой не се впечатлява от докладите му. Местенето му се осмисля единствено с желанието да се премести и програмата, с която само съжителства в сграда на „Пиротска“, де юре филиал на болницата в Суходол. Ще се премести явно в периферията, за да не е толкова видим проблемът. Използва се ключовата дума „премествам“, твърде различна от думата „решавам“ проблема. Но това е отколешен „български модел“, който залага на чакането проблема да се реши от само себе си.

Краткият извод е този: никога, когато говорим за вируси, нещата не могат да се решат от само себе си. Много страни имат доказано работещи и ефективни модели за справяне. Всички те минават през мащабни метадонови програми без ограничения, със строги правила и безусловна подкрепа.

Автор: Мария Чернева

Мария Чернева е биохимик и микробиолог по образование, и журналист по професия. Близо 30 години следи проблемите на здравеопазването и социалната сфера за БНТ. От 2013 до 2018 г. е член на обществения съвет на Фонда за лечение на деца, където активно защитава интересите на децата. Авторка на множество документални филми, които два пъти й носят наградата „Валя Крушкина“.

Иван Дарийков