Средногорово, река Гюрля, церова гора и разкази за разбойници

Село Средногорово се намира на 40 км от Стара Загора и на 10 от Казанлък. Къщите му са в сърцето на Средна гора. В близост до него, на 12км по неасфалтиран и черен път се намира село Пъстрово (Алааген). Близки върхове са Каваклийка (1050м.) и Братан (1236м.). Населението му е 255 човека и са само българи.

[ad id=“225664″]

Природата му се отличава с вековните средногорски церови и букови гори. През селото минава река Гюрля, която е десен приток на река Тунджа и се влива в язовир Копринка. Интересен е планинският микроязовир „Синята река“, намиращ се в близост. Ако решите да се разходите – прекрасни горски пътеки ще ви разкрият прелестите на Средна гора. За пренощуване, гостоприемните хора от селото ще ви приютят в уютни къщи с всички необходими условия.

Средногорово е основано през 1719 година в местността „Церов дол“ до тракийското селище. Тогава то се наричало Чардак-кьой. По-късно се преименува на Казъл-ач-дере, което име носи до 1906 г. Населението му през 1982 г. е било 496 жители. През първата половина на XIX в. е основано училище, а през 1870 – таен революционен комитет. Накрая се е преименувало със сегашното си име Средногорово. Селото е обявено за зелена зона и там заради чистия въздух са учили деца с белодробни заболявания. През турското робство член на селото разказва, че се е здрависал лично със самия апостол на свободата Васил Левски.

[ad id=“236999″]

История или легенда?

По време на турското владичество, през земите на днешното село Средногорово е преминавал търговският път между северна и южна България, както и границата между северната и южната част на империята. По този път е трябвало да пътуват съкровищата на Османската империя – султанската хазна, заплатите на армията, търговските кервани…

Кърджалийските времена докарали в долината желани и нежелани гости. Тук минавали бегълци, търсещи спасение, но и разбойници, дирещи авантюра. А хазната на Османската империя била примамлива плячка за вторите и резултатите не закъснели. Има данни, че по този път, имперските съкровища били обирани не един път, но със сигурност се знае за последния от тях. Това явно е бил тежък удар за хазната на империята, защото пътят бил преместен на север.

Никой не знае подробности за разигралите се събития, но от уста на уста се носи мълвата, че разбойниците не са имали време да избягат със заграбеното, защото турската потеря тръгнала след тях. Наложило се да скрият откраднатото в околностите на селото. Разбойниците се разделили и всеки понесъл някаква част, като я скрил на място, за което другите не знаели. Грабителите били заловени и наказани без да признаят къде са заровени частите от откраднатото имане.

Неотдавна, докато един средногорец копаел дупка в гората, за да запали лагерен огън, попаднал на ковчеже с монети и турско въоръжение.

[ad id=“263680″]

Средногорци говорят, че на един хълм, близо до селото, на който се извисява високо дърво, е заровена най-голямата част то съкровището…

До момента иманяри са преорали всички потайности край Средногорово, но не съществуват официални доказателства, които да потвърждават информацията.