Старозагорецът Тодор Маджаров: Успях да спася 93-годишна трудноподвижна жена от удавяне

В София се състоя официалната церемония по награждаването в конкурса „Пожарникар на годината“. Старозагорецът Тодор Маджаров е победител в раздела „Пожарогасителна дейност“:

Екипът на zarata.info първи се свърза с него и той беше любезен да даде първото си интрервю след получаването на отличието.

Тодор Маджаров е роден през 1967 година и е семеен с две деца. Работи като началник дежурна смяна в Районна пожарна служба – Стара Загора.

Поздравления за наградата! От кога работите като пожарникар?

Благодаря. От 1996 година.

Защо избрахте тази професия?

Беше ми детска мечта, като на всяко второ дете. (смее се). По-късно, когато вече започнах да практикувам, желанието да съм пожарникар стана осъзнато. Привлича ме най-вече факта, че спасявам хора и животни, както и екипната работа.

Колко пъти сте спасявали човешки живот?

Не съм си водил статистика, но това се е случвало много пъти. Поради естеството на работата се стремя да не се обвързвам емоционално и затова няма как да кажа с точност колко души съм спасил. На ден в пожарната имаме поне по три повиквания. Много често има застрашени хора. Понякога се налага само евакуация, друг път – нещата са по-сложни.

Кой беше главният повод, поради който Ви номинираха за „Пожарникар на годината“?

Заради един случай в село Михайлово по време на септемврийските наводнения миналата година. Потърсиха ни просто за евакуация на хора. Аз и един шофьор отидохме с транспортен военен камион. Нямахме представа какво е положението в селото. Когато пристигнахме, видяхме мащабите на наводнението:

Казаха ни, че над реката има мост, но той не се виждаше. Попитахме местен жител и той ни насочи къде да търсим моста. Преминаването по него беше сложно – камионът няколко пъти се накланяше, докато накрая уцелихме моста. Тогава срешнахме хора от селото, които ни казаха, че в една от къщите има заключена 93 –годишна трудно подвижна жена.

Веднага скочихме от камиона и тръгнахме да помагаме. Дъщерята на възрастната жена ни даде ключове и успяхме да отворим вратите. Положението в къщатата беше страшно – всичко плуваше, водата беше стигнала до средата на стаите. Надеждата, че бабата е жива почни ни напускаше, когато я отрих зъзнеща. Най-вероятно я е спасил матрак с дървена рамка, който беше изиграл ролатя на сал, задържайки се над водата. В този момент, обаче възникна нов проблем с изнасянето на жената. Матракът беше широк, а коридидорите в къщата – тесни, затова нямаше как да стане с него, а и той вече беше доста мокър. Увих бабата в одеяла, разбих един от прозорците на къщата и успях да я изнеса. Настанихме я при съседите, но възникна нов проблем. Повиканата линейка нямаше начин да се добере до селото. Качихме възрастната жена в камиона заедно с дъщеря й успяхме да я закараме до болницата. Жената се възстанови напълно и в момента е жива и здрава.

Случаят действително е поразяващ. Разкажете още някой от практиката си.

С удоволствие се озовавам да спасявам не само хора, но и животни. Много ги обичам и мисля че те усешат това. Спасявал съм всякакви животинчета – кученца, таралежчета, зайчета…

 

Веднъж от обаждане на 112 ни повикаха за прилепче, което беше паднало до Централна поща в Стара Загора и аз го прибрах. Обадих се в Центъра за настаняване на животни, от там дойдоха и го взеха.

Много интересно. Разкажете още нещо за работата си като пожарникар.

Всяка година в пожарната провеждаме състезания по пожароприложен спорт. Една от дисциплините е изкачване на стълбата, която е до сградата, имаме бягане с препятствия на стадиона и пр. Винаги участвам и често съм с най-добро време.

Кажете нещо за Вас, извън професията Ви. Имате ли хоби?

Хобита имам много. От около 20 години съм пещерняк. Дори се водя Спасител „Пещери и пропасти“. Това се допълва с пожарникарството.

Как се стига до тази квалификация?

Първо се изкарва курс, след това се изисква и опит от две години.

Разкажете някоя интересна случка, във връзка с това ваше хоби?

Бях първият човек, който стъпи в новооткрита пещера. Това се случи преди години в Твърдишкия балкан. Местен ловец ни насочи, че имало дупка. Беше много тясно, едва успяхме да се промушим. Носехме 60 метра въже, но щом влязох то свърши, защото пещерата се намираше на 90 метра височина. Образно казано, това е два пъти, колкото Синдикалния дом в Стара Загора. Пещерата беше голяма и невероятно красива. В нея имаше много кристали и разнообразни образувания, които рядко се срещат. В същата пещера открихме кости от пещерна мечка и планински тур (праисторическо говедо).

Какво друго хоби имате, освен пещерите?

Освен тях много обичам и планината. В последните години съм се насочил към високите планини в чисто алпийски аспект. С група приятели, някои от които и колеги си правим наши любителски експедиции. Ходили сме във Франция, Италия, Швейцария, Словения. Изкачвали сме Монблан, Брайтхорн…

 

Две години поред правим опити за Матерхорн, но първата година на 4 хиляди метра ни застигна циклон и се върнахме. Втората година бяхме само трима души и времето беше разкошно, но стигайки до там, където преди ни изненада циклона, сега имаше пресен сняг. Той правеше изкачването невъзможно, и пак се върнахме. Надявам се третия път да успеем да стигнем върха.

През март месец плануваме да изкачим Гросглокнер – най-високият връх в Австрия. В края на лятото смятаме да отидем до Иран, отново с цел планински туризъм.

Дано се осъществят плановете Ви. С какво друго, освен изброените неща обичате да се занимавате?

През годините съм се занимавал с лека атлека, летен многобой, парашутизъм…Покрай тези си занимания тичах активно. После покрай семейството и децата – прекратих, но от есента попаднах на група приятели които тичат и започнах пак. Сега опитвам и планинско бягане (скайрън) на пресечена местност. Мисля, че съм възвърнал предишната си форма и смятам да участвам в италианското състезание Куртина.

Пожелаваме Ви успех. Имате ли хоби, което няма връзка с професията Ви и спорта?

Да – изработката на миниатюри.Те са триизмерни фигурки и попадат в раздел фигуризъм. Дори много хора ме познават покрай това ми занимание, и даже не знаят, че съм пожарникар.

От кога започнахте да изработвате миниатюрите?

Не съм спирал от малък. (смее се). С годините предполагам съм подобрил уменията си. Целта ми е да са по малки.

Как се зароди идеята за тях?

Като дете исках да колекционирам поразлично от другите и така.

Кажете нещо повече за тях – от какъв материал са, какво изобразяват?

Правя ги от полимерна глина – тя се изпича. Има голямо цветово разнообразие, но аз въпреки това обичам да смесвам цветовете за да получавам нови нюанси.

Изобразяват най-ралични неща – анимационни и приказни герои, професии, бижута…Обикновено не ги изработвам самоцелно, а като част от история, закачка.

Участвали ли сте в изложби с това си занимание?

Да – в Регионалната бибиотека „Захарий Княжески” в Стара Загора. Дори аз им изработих логото под формата на отворена книга.