На 23 юли от 18:30 часа в Галерия 8 в Стара Загора беше представено част от творчеството на Анета Щерионова Запрянова.
Таньо Клисуров чете нейни стихове на публиката, която се състоеше от 30-тина приятели на авторката.
Анета Запрянова е старозагорка, която живее в САЩ. Тя пише стихове. Създава ги в задокеанската държава, но те са адресирани към родината, към сънародниците ѝ. Защото душевността на нейната лирическа героиня е българска, светоусещането й е българско, чувствата й са насочени към страната, в която Дунав, Балкана и Черно море са в сърцето на всеки българин.
Основната, най-важната черта на стихотворенията е искреността на тяхната авторка. Искреност, подкупваща, затрогваща, която оставя на заден план някои формални несъвършенства. Когато пише за майката, за близките си хора, за народните обичаи, Анета ни показва, че е закърмена с онази неподправена обич, която истинският наш сънародник носи в себе си до края на живота си, където и да го е отвела съдбата. А в стихотворенията си за любовта авторката влага цялата си нежност, безпощадна откровеност и неподправена емоционалност. Всичко това ни кара да ѝ вярваме, да ѝ се доверяваме, да споделяме радостите и болките ѝ.
На мама
Как хубаво е
мама да е жива.
В хладната ми стая
някой с обич ме завива.
Когато се страхувам
чувствам нейната защита.
Тя може да е гладна,
аз да бъда сита.
И винаги ще помня
как нежно ме приспива,
но всичко беше
тъй отдавна…
мама вече не е жива…