Старозагорци изгониха злите сили и от Канада /Снимки и Видео/

На 18 април 2015 година се състоя Девети кукерски празник не къде да е, а чак в далечно Торонто. Организатори за пореден път бяха старозагорците Катя и Недялко Тилеви, които преди 10 години, през 2004, основаха  в Канада „Игранка“ – училище за български народни хора и обичаи.

За девета поредна година кукерската дружина от Торонто и някои околни села прогони зимното безродие, де що имаше лоши зимни сили и даде път на пролетно-лятното плодородие. Както винаги обичаят премина с весело взаимодействие между кукери и присъстващи, с тези думи започна разговорът ни с Недялко Тилев.

image0 (9K)

Гледах клипа от празника и знаеш ли кой ме впечатли най-много? – най-малкият участник.

– Този малък изтупан кукер се казва Теодор и е син на наша танцьорка. Взе наистина много дейно участие и искрено се забавляваше. Радвам се, че му показваме кой е и откъде идва коренът му.

А един от мъжете, хванат на хорото, доста зле се справя със стъпките. Той никога ли не е играл право хоро?

– Не е от най-добрите наистина, но с актьорството се справи перфектно. Казва се Станислав и е от София. Мога да ти кажа откъде му идва актьорлъка – великият Антон Горчев му е вуйчо, така че… има си закалката генно. Със съпругата си Невена за първи път бяха „баба и дядо“ в кукерския обичай и по-добро изпълнение досега не е имало.

Всеки участник сам ли си прави костюма?

– Нее, не ангажирам с това хората, които идват на нашите празници. Аз се грижа за всичко, както за организацията, костюмите, така и за веселбата.

В България винаги са тачили кукерските празници и е хубаво, че на много места има фестивали. И в Стара Загора гонихме злите духове в края на зимата. Беше грандиозно без да преувеличавам!

– Да, следя изкъсо случващото се у нас, не само политиката, но и завръщането на фолклора при хората. Масовостта е много важна и се радвам искрено. Но ще ти кажа нещо, не ми харесва изопачаването и опошляването на традициите ни. Ние тук, в Канада, се стремим да правим нещата САМО и ЧИСТО български. Ще ти дам пример с кукерския обичай, който правим тук – като дете татко ме е водил на десетки такива събития къде ли не, т.е. събрал съм сума ти преки впечатления от Ямболско, Казанлъшко, Пловдивско. Като реших, че ще правя обичая изпрочетох може би всичко, издадено в България по този въпрос плюс западна литература за същите или подобни игри. Накрая това, което правим в момента ние, е може би най-близко до истинското значение на обичая. Махнал съм съвременни глупави натрупвания от рода на попове или „разкрасени“ булки (то си има причина булката или бабата да се държат така, но не както сега се е изродило в България), използвам прекрасно наричане, няма пияндурски истории, пълна истинност на носиите. С една дума, всичко се прави да е традиционно българско. При нас не се пуска нито чалга, нито сръбско, нито гръцко, камо ли да се играят такива хора…

Знам, че „Игранка“ от ваше дете се превърна във Вселена. За самата мен емоцията от това, което правите с Катя е огромна. Но нашите читатели вероятно чуват за това фолклорно училище за първи път. Какво би им казал на прима виста, така, че да ги развълнуваш?

– Нашата цел е да привлечем възможно най-много българи, живеещи в Канада и САЩ, да опазим богатото традиционно българско наследство, както и допълнително да го популяризираме сред не-българското население на континента Северна Америка. Учим чужденците  на български народни танци, български празници и традиции, включваме ги в международни празнични фолклорни събития.

А къде остава Стара Загора?

– Роден град, младост, първи стъпки в народните танци, корен… сърцето ми е там… Почти всяка година си идвам в България. Много обикалям, срещам се с различни хора, събирам стъпки, танци, музика, ритуали, носии, които не съм виждал и чувал. Но най-ценни за мен са срещите  с обикновените селски хора на Родината. Те са носителите на културата и стълбовете на нацията ни.

Разкажи ми какви бяха за теб и Катя онези ранни години.

– И двамата сме ’63-ти набор с жена ми. Тя е започнала с народните танци в село Партизанин, после в Чирпан. Запознахме се на 14 години в Руската езикова гимназия в Стара Загора и до днес сме заедно. Тя е зодия „Стрелец“ и никак не си поплюва, аз съм „Рибка“, но за самочувствие винаги казвам, че асцендентът ми е „Телец“, много съм организиран и при мен също няма назад. Аз танцувам от училище, после в университета в Пловдив и след това в ансамбъла на ДЗУ.

От колко години сте в чужбина със съпругата си?

Катя и Недялко Тилеви
Катя и Недялко Тилеви

– Ами 5 години в Англия и 17 тук… и едва от това лято просто почувствах, че това е домът ми. Явно остарявам и съм се сраснал с бита.

Не искаш да се пише за вас, много трудно те склоних, но знай, че заслужавате най-искрени адмирации за всичко, което правите.

 – Благодаря! Аз знам, че нашите български танци, музика и традиции поддържат духа на много от емигрантите, защото фолклорът е песента на душата ни… А когато си давам сметка колко много сме навън и с всяка изминаваща година ставаме все повече, вместо да сме в България… боли… Но ще продължаваме да танцуваме –  това го можем!

(Visited 14 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!