„СТАРШИ ОВЧАР” НА 23 СЕЛА

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Септември” бр. 113, 1980 година
Хора и дела
„СТАРШИ ОВЧАР” НА 23 СЕЛА
Припекло е слънцето над „Айвазовица”. Из цялата местност сянка има само край дърветата и ниските храсти на дола. Долният му край опира в язовира, а другият – до поляните. Там пладнуваше стадото си Тодор Славов…
…Когато го потърсих в стопанския двор край язовира, кошарите бяха празни. Очаквайки камион с фураж, тук бе дошъл главният зоотехник на кооперативното стопанство в Съединение Николай Данаилов.
-Бай Тодор е добър овчар. Да постигне високи резултати – това е целта му. Много добре се грижи за животните и най-вече обича професията си. На това според мен се дължат успехите му като животновъд – разказва Данаилов, когато тръгваме да го търсим из къра.
Не е лесно да го открием. Водени от овчарите, петте кооперативни стада от по 190 овце са пръснати из околността на селото. Всеки чобанин е извел своето на „най-хубавото” място за паша.
Вървим нагоре покрай дола, скрити в сянката на дърветата му. Тук някъде „в този район ходел бай Тодор със стадото си”. И докато разговаряме със зоотехника на стопанството и хората – той завръща овцете на една от поляните и тръгва към нас.
Опекло го е слънцето като чернозема, който 24 години обхожда със стадата. Преметнал торба през рамо, недочакал да го заговорим и взема инициативата – започва да разпитва Данаилов получен ли е фуражът, колко е, ще стигне ли за следващите дни…
Припрян е в думите и в жестовете. Такъв е и в работата. Милее човекът как по-добри овце да отгледа. Затова и не жали сили – сутрин от тъмно до тъмно вечер. Ще премете помещенията и в двора, ще сложи я грахово-овесени смески, ечемик или слама в хранилките. А извеждайки стадото на паша, гледа по-рано от другите да тръгне, да го изкара на поляните с най-сочна и хубава трева – каба, от която и млякото става повече и косъмът се заглежда. И все последен ще се прибере в стопанството, след захода на слънцето.
-Най-рано в село и на полето ще видиш чобаните – казва бай Тодор Славов. – Тая работа се върти с мерак и труд. Ама все по-малко оставаме. Младите не идват. И моите двамата са в града. Овчарлъка от тате го наследих. И гегата взех от него и досега я въртя.
За четвърт век скитане в Средногорието с животните много неща са минали в живота му. Радости, несполуки, но една любов към работата е останала в сърцето му. Когато се основава кооперативното стопанство в Съединение, го „главят” за овчар. Не бил аджамия в занаята.
-Карам ли хубава стока през село, радвам се хората като ме срещнат, да се загледат и заговорят за нея. Свикнал съм да отглеждам и да се грижа за хубави животни – разказва той.
Но си има своя мъка. Тази година е недоволен от стадото. Слабичко му се вижда. Не му радва окото. Защото мери животните със свой аршин. Мярката и взискателността му са големи, затова и резултатите са добри. Години наред е първенец в агрокомплекса с най-добри показатели в изпълнението на плана. Или както той се шегува: „Старши чобанин на 23 села!” През 1977 година вместо предвидените 7 надоил и предал 15 т мляко, а от 180 овце – полутънкорунна кръстоска, получил 258 агнета-. Наградили го със златен часовник. И тази година добрите грижи не отидоха напразно. При план 190 агнета получи 230, а настриганата вълна е 875 килограма. Тия цифри не току така са дошли.. не закъсняло и признанието за труда му. Много награди е получавал: парични, транзистор, медали, значка „Първенец на седмата петилетка” за изпълнения петилетен план. За постигнатите резултати окръжното ръководство на БЗНС изпратило изявения овчар на екскурзия в Унгария, а от трудово кооперативното стопанство – в СССР. Вече дълги години той е член на управителния съвет на стопанството.
Всеки си тежи на мястото, а постигнатото задължава – това потвърдиха и думите му. Когато били в Унгария, се запознал с дългогодишния и опитен бригадир от Казанлък – Вълчан Вълчанов. Дали на шега или да го изпита, той го поканил да иде да работи при него. „Най-доброто стадо ще гледаш!”
-На гости мога да дойда, но тук в Средногорието съм свикнал. Тук съм започнал, тук ще завърша овчарлъка – рекъл бай Тодор.
Докато разговаряме, едното му око все в стадото. Подвиква му. Става и го завръща. И като приседна, извади от торбичката вестници. Да се информира кое как, та да „побистри” събитията по света, когато седне с другари овчари на кратък отдих.
Отново много работа го очаква. Започва случната кампания. А той от шейсет и първа година извършва осеменяването на стадата в стопанството. И не само това. Разболее ли се някое животно, инжекциите са при него, лекува го…
-Стане ли тъй – болест да споходи добитъка, сън не ме хваща. Много грижи се искат, за да не се затрие. Когато нещо не е наред в овцефермата, и жената познава, като се прибера в къщи – ами то аз Тодор, тя Тодора, с едно име, и нея я гори моят огън.
Прехвърлило е пладне. Връщаме се с Данаилов в селото, а бай Тодор ще остане на къра до късно вечерта. Да се напасат овцете, да прибере „добра стока” в кошарите.
                                                                                                                                                 Светозар КИРОВ