Щастието бяга от мазохиста

Урок ли е?

Аз ли си плащам, че бях постъпила по сходен начин. Гради ли се любов, когато две други души страдат?

Разказът на потърпевшата:

Уви! Случиха ми се нещата, за които най-силно съм се бояла. Разделихме се с приятеля ми, вече живеем отделно.

Докато беше във Варна, мъжът, на когото най-много държах, погледна в друга посока и избра момиче, което също работи в нашия офис. Винаги съм знаела, че има Видовден за всеки един от нас. Когато започваха взаимоотношенията ни с моя бивш вече приятел, все още не бях излязла от предишната си връзка. Сега постъпиха с мен по същия начин, две години по-късно.

Бяхме отпуска заедно. Не спряхме да се караме, много обиди получих, много тежки думи. След това бяхме на сватба, на която бях оставена сама… и аз отново се върнах при него. След няколко дни отново се изпокарахме и се разделихме. Много му се молих да ми повярва и да бъде с мен, но той ме отблъскваше по всякакъв начин. Доста тежко го изживях. Мъжът, който ми се кълнеше в любов, се загледа по друго момиче. Тя остави приятеля си само за няколко дни. Историята се завърта. Нищо не мога да си обясня вече в този живот. Аз вярвам, че щастие не се гради върху чуждо нещастие. Работим на едно място и сега се крие и бяга от мен. В очите ми казваше, че ме мрази, не иска да бъде с мен и не ме обича. Не знам как е възможно, без да познаваш човек, така да зарежеш всичко след себе си.

Отговорът на Алена:

Щастие не се гради върху чуждо нещастие, но ти направи най-напред него нещастен, нали помниш? Няма защо и какво да си обясняваш, нито да се чудиш. Когато сподели, че въпреки съветите ми той не е издържал и сте се разделили, приех думите ти като истина и осъзнаване от твоя страна, че си го наранила и няма как да ти бъде простено. Вече недвусмислено и категорично съм ти писала, че ревността ти няма как да бъде притъпена. Ревнуваш го от всички жени. Ревността при теб вече е болестно състояние, което се нуждае от лечение. Не мисля, че имаш волята и силата да го преодолееш сама. Казвам ти го заради твоето бъдеще, което може да е обречено на прекрасни срещи, но смазани и унищожени от твоята болна ревност.

Въпреки че имате сходими аспекти и бихте живели добре заедно, границите на приемливата ревност и натиск върху него са отдавна надскочени и той ги възприема като твое патологично състояние. Не разбирам и не мога да приема, че си се опитала отново да се върнеш при него и си го молила да сте отново заедно. Това е абсурден мазохизъм, защото ако се случи, и двамата ще се наранявате, както сте се карали за краткото време, докато сте били заедно. А и съм предупредила, след като ми даде информация, че сте се разделили, че всяко общуване, дори и делово ще води до душевни травми заради онова, което той е изживял с теб.

И понеже питаш как е възможно да се гради любов, като други две души страдат, ти самата си градила така любовта си с него. Помниш го, а и него си наранила така, че раните дълго ще заздравяват. За себе си не питаш, но сега изведнъж се чувстваш наранена. Спомни си, че се разделихте и той вече не е твоят партньор, а всяко друго момиче има право на своето лично решение дали и с кого ще се обвързва. Не смесвай нещата.

На въпроса ти дали ти си плащаш за стореното от теб отговорът ми е положителен. Предупреждавам те, че ако не смениш работата си и не престанете да се виждате, ще дойде момент така да обтегнете отношенията си, че или ще избухнат в агресия, или ще потънете в тъмата на пълното душевно опустошение, безмерна самота, страдания и забрава на новите пътища, възможности и живот и за двама ви.

Изборът е твой, а не негов, защото причината за раздялата ви беше ти. Промениш ли се, ще бъдеш щастлива. Но ти правиш обратното. Вместо да работиш над себе си и своето поведение, си се вкопчила отново ревниво пак в него, защото как така той ще има друга връзка! А ти нима не си имала друга връзка? Кой ти дава право да държиш сметка за нечие поведение при затворена страница на изживели времето си отношения? Пред теб е новото начало, което е време да поставиш, но не пренебрегвай и лечението на твоята ревност.

Автор: Светлана Тилкова – Алена