Стефанка Мирчева – „Бог – високо, цар – далеко“

Винаги е имало таланти –
разни очилатковци с тиранти,
чийто мозък е същински бойлер –
ври със теоремите на Ойлер.
Айнщайн също хич не изостава,
нито Менделеев се предава.
Виждаме ги по олимпиади
да печелят всякакви награди,
да прославят свежата градина
на интелигентната родина.
Но е скучно само със роботи.
В делника ни трябват идиоти –
дните дисонантно да разбъркват,
мислите ни будно да човъркат.
Ако срещнеш дървена глава –
просто козирувай, викай: „Да!”.
Спориш ли с безкрайна простотия,
имаш нула шанс за оправия!
Нужен е световен стоицизъм
за подобен страшен кретенизъм.
Интелектуално нелечима,
още социално непростима,
тази диагноза днес, обаче,
с външна помощ е преодолима!
С нея правят светла кариера
кухоглавци, дремещи в килера.
Ей го, току-виж, незнайна вуйна –
парламентаристка твърде буйна,
изборно в държавата се пръква
и във политиката се вмъква.
Става всичко туй сега навреме.
Та нали е време за промени?
Че тъпакът днеска е министър –
лидер бил на някаква си листа.
А умникът екскременти чисти…
И защо не? – На кого му дреме!
Ето го на висшето стъпало
нашият Дръвник, искрящ до бяло!
А отпред – с ласкателни метани
кряскат разни празноглави врани…
Има лек – ужасно прост и ясен,
малко дълъг, ала безопасен:
щом насрочи избор Президента,
вуйните – навън от Парламента!

Из „Птици в нощта“