Стойчо Маджарски – Маестро, аз съм лъкът на твоята стара цигулка…

КОГАТО СЛУШАМ ВИВАЛДИ

Далече останаха птиците.
А сезонът, нечакан дойде,
цветовете донесе на сенките,
от крилете им бързи оставени.
Остана далеч и жената,
която ръката ми пусна
и тръгна след тях – не можа
да живее без птици.

А на мене се падна да мога…
От восък направена сякаш
се дипли тревата – пожари
от минзухари вещае.
Разпилявам мъглата с дъха си –
на дланта ми разперена капе
от рога на месеца злато.

Маестро, аз съм лъкът
на твоята стара цигулка…

 

 


image0 (9K)