Още ли по сватбите в Старозагорско викат: Таа пара га давам?

Едни сватби се правеха по старозагорските села – ум да ти зайде! 200, 300 човека, че и нагоре. Колеха се овце – половин стадо, зависи от стадото, де. Ако имаш шанс да живееш на асфалтирана улица – добре, ама ако е прашляк, мокреха го през лятото с маркучи, защото на самата улица за гостите опъваха платнища и брезенти над маси и пейки от наредени дъски, за да предпазват сватбарите от дъжд.  Някои сватби се правеха и на т.н. „палатки“, взети от военните. Едни такива огромни, но не всеки имаше тия връзки.

И се започваше безкрайно готвене. Задача на „Женската страна“ е да осигури престилки за всички шетачи – задължително нови. Готвеха се курбани според сезона или се печаха кебапчета. Обираха чиниите, вилиците и чашите на цялата махала, тогава нямаше пластмасови.

Ходенето от къща в къща продължава и до ден днешен: у младоженеца, после да се вземат кумовете, накрая за булката с всички прилежащи ритуали.

По сватбите най-интересни бяха викачите. „Ай да видим сега кой к’ва пара дава на младите!“ Слагаха най-гласовития и най-отворен мъж на един стол на видно място сред сватбарите, който подканваше присъстващите да си дадат лептата. (Сега това уж прикрито се прави в плик ни лук ял – ни мирисал).

Започваха от най-близките на младоженците, които направо наддаваха един срещу друг. Застава примерно свекърът с една пачка в ръка или държи спестовна книжка и казва: „Таа пара га давам за „Лада“!“ След него се нарежда тъстът: „Аз таа пара га давам за вила!“

Това бяха по-заможните и в малко по-модерните времена 🙂 към 80-те на миналия век…

От улицата сватбите се преместиха в ресторантите, но „Таа пара га давам“ си вървеше неотменно по нейния си специфичен и хвалебствен начин като ритуал. Можеше някой да излезе пред музикантите, до викача, само, за да даде 10 лв, ама се истипосва гордо отпред и с мерак да каже „таа пара га давам“..

А за даряването с хавлии, престилки и закичване с носни кърпи ще ви разкажа може би някой друг път.