Светослав ДИАМАНДИЕВ: За седалището на Методиевата архиепископия

Традиционната историография поддържа твърдението, че седалището на архиепископ Методий е в Чешка Морава. Интернет справката сочи по-конкретно – окръг Злин в землището на селцето Ухерске Храдище, разположено на десния бряг на р. Морава. От посоченото селце до Белград по реките Морава и Дунав са някъде около 450 км. плаване. Чехите са предприели от 1948 г. упорити археологически изследвания в посочената зона, търсейки доказателства за пребиваването на св. Методий там, но до ден днешен те са напразни.

Обратно на тази версия, унгарския историк Имре Боба лансира идеята, че светите български просветители са отседнали в българския по това време град Sirmium (Срем), в диоцеза на Апостолическата църква, където е била по-рано резиденцията на св. Андроник. Преподавателят от Софийския университет „Св. Климент Охридски” Петер Юхас, на свой ред, публикува една добре аргументирана монография под заглавие „Кирил и Методий в Българска Морава”.

Днес древното селище се нарича Сремска Митровица. To е разположено на северния бряг на р. Сава и отстои на около 60 км по въздупна линия от Белград., Архиепископ Теофилакт Охридски разказва за придвижването на Климент, Наум и Ангеларий от неопределено място до Белград следното:

[ad id=“225664″]

„Климент, заедно с Наум и Ангеларий, като поели по пътя, водещ към Дунава, стигнали до едно село, желаейки да подкрепят измъчените си от липса на храна и облекло тела.” След като извършили едно чудо в дома на приелия ги селянин, …”поели по пътя, водещ към Дунава , изпратени с голяма почит от този, който бил удостоен с онова чудо. Като стигнали до бреговете на Дунава и видели силното и поради това непроходимо течение, те свързали три дървета с липово лико и пазени от небесна сила, преминали реката…..Като стигнали до Белград,…те се явили при боритаркана…” който …”решил, че трябва да изпрати чужденците при владетеля на България Борис, чиито подстратег бил, понеже знаел, че отдавна жадува за такива хора.”

[ad id=“263680″]

От разказа на Теофилакт става ясно, че
1. изходната точка на изгонените от хората на Светополк български духовници е била близо до гр. Белград, по пътя до града е имало само едно село и преминаването на Дунава е било единственото сериозно препятствие, което ги е деляло от седалището на боритаркана.

2. Теофилакт сочи, че Климент и другарите му не са плували по Дунава, а само са го преминали с един примитивен сал от три дървета.

3. Разбира се още, че тримата другари са стигнали Дунава при Белград, а не при Братислава, да речем.

4. Въобще не става дума за плаване по река Морава от Ухерске Храдище до устието й в Дунав и после от по Дунава от Братислава до Белград.

В заключение трябва да се признае, че основния биограф на св. Климент е дал пределно ясно да се разбере, че след кончината на св. Архиепископ Методий, хората на епископ Вихинг и войниците на Светополк са прокудили неговите ученици и сподвижници от Срем, а не от Чешка Морава.