„Свободата на словото не е абсолютна“. Съдът срещу сайта „ПИК“

Бунтът, който повечето медии започнаха срещу крайната проява на неетичност в сайта „ПИК“, не е възмущение, възникнало на празно място.

Миналата седмица сайтът публикува непристойни снимки, дискредитиращи близка на един от кандидатите за кмет, но този похват не се използва за първи път. До този момент сайтът е осъден и на последна инстанция вече няколко пъти.​

„Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни ценности – каквито са доброто име и правата на другите граждани. […] Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст.“

Цитатът е от решение на Софийския градски съд (СГС), с което през август 2018 г. притежаваното от Недялко Недялков „Пик Нюз“ ЕООД бе осъдено да плати на журналиста и активиста Николай Стайков обезщетение от 12 500 лв. заради „системна кампания“ по оклеветяването му. Същото дружество е собственик на сайта „ПИК“.

Свободна Европа припомня някои от по-емблематичните съдебни решения срещу изданието в контекста на актуалния случай с приятелката на кандидат-кмета на София от „Демократична България“ Борислав Игнатов, която стана обект на серия публикации с порнографско съдържание в този сайт.

Освен Стайков, дела срещу „ПИК“ вече окончателно спечелиха Антоанета Цонева от „Протестна мрежа“, учителят по история и активистът Емил Джасим, журналистката Генка Шикерова, началникът на Регионалното управление на образованието (РУО) в София-град Ваня Кастрева, както и веригата магазини за хранителни стоки „Лидл България“.

Отношението на прокуратурата и МВР
За разлика от повечето известни досега случаи, в които срещу „ПИК“ успешно са завеждани граждански искове за клевета и обида, в този с Игнатов изниква въпросът за липсващата реакция на прокуратурата. Доколкото самият кандидат-кмет призна, че публикуваните снимки датират отпреди 10 години и с тях приятелката му е била изнудвана от неин бивш интимен партньор.

Публичното разпространение на порнографски материали в България е забранено и Наказателният кодекс предвижда затвор до 2 години и глоба от 1000 до 3000 лв. Въпреки това прокуратурата все още не е демонстрирала никакво намерение да се самосезира.

В същото време Недялков организира серия от контрапротести в подкрепа на безалтернативната кандидатура на Иван Гешев за следващ главен прокурор. Събитията се реклимарат в сайта „ПИК“ с призива „нека се опълчим в юмрук“ срещу критиците.

„Нарастващата ви популярност се дължи на труда, професионализма и ентусиазма на целия екип“
Преди няколко години лично настоящият ръководител на прокуратурата Сотир Цацаров е проявявал публично положителното си отношение към изданието на Недялков. През 2014 г. той изпрати поздравително писмо по повод годишнина на сайта, в което отбелязваше, че „нарастващата ви популярност се дължи на труда, професионализма и ентусиазма на целия екип“.

С подобен жест се отчетоха заместникът му Борислав Сарафов и тогавашният опозиционен лидер Бойко Борисов, а настоящият вътрешен министър Младен Маринов присъства лично на празненството заедно със сегашния директор на националната полиция Христо Терзийски (тогава директор и зам.-директор на СДВР). Редом до тях бяха представители на всички партии от 42-ото Народно събрание, сред които Делян Пеевски, Лютви Местан, Кирил Добрев, Цецка Цачева, Лиляна Павлова, Волен Сидеров и тогавашният евродепутат Николай Бареков.

„Не мога да кажа дали е правилно или не – това е медия“
Преди ден Младен Маринов отказа да коментира редакционната политика на „ПИК“ с обяснението, че „не мога да кажа дали е правилно или не – това е медия. Има закони в страната, ако те се нарушават, се взимат мерки, но аз не мога давам оценка на медиите и не бива“.

Съдебната практика се надгражда
Съдебните състави, разглеждали искове срещу сайта обаче не демонстрират подобна благосклонност към редакционната му политика. Дори напротив – налице е трайна съдебна практика по уважаване на имуществени претенции на потърпевши от клеветнически статии на „ПИК“.

Решението по делото, заведено от Николай Стайков, не е прецедент в общия контекст, но е от особено значение заради факта, че с него магистратите присъдиха общо обезщетение за 30 електронни публикации в периода между януари 2014 г. и октомври 2015 г. По този начин бе променена обичайната до онзи момент практика всеки проблемен текст да бъде разглеждан от съда отделно.

„Същите излизат извън рамките на свободата на словото, тъй като са унизителни за честта и достойнството на човек“
„Изложените квалификации са обективно и категорично накърняващи доброто име на ищеца и достатъчни да обосноват основателност на предявения частичен иск до пълния му размер от 12 500 лв. според настоящия въззивен състав. Същите излизат извън рамките на свободата на словото, тъй като са унизителни за честта и достойнството на човек, разбирани като морално-етични категории, свързани с дължимото уважение към личните качества на лицето, репутацията и доброто му име в обществото“, посочиха през 2018 г. съдиите Виолета Йовчева, Мариана Георгиева и Биляна Коева от СГС, потвърждавайки мотивите на Софийския районен съд (СРС).

Приемайки, че „сами по себе си твърденията за лична търговия с презервативи, направени в публикация от 27.11.2014 г., не могат да бъдат окачествени като клеветнически“, първата инстанция подчертаваше, че в контекста на останалите текстове за Стайков това се променя.

„Налице са множество тенденциозно и системно публикувани формулировки“
„Налице са множество тенденциозно и системно публикувани формулировки, свързани с факта, че ищецът има дялово участие в търговско дружество, което осъществява търговия с презервативи и продукти за безопасен секс, но същите не целят уведомяване на читателите за този обективен факт, а начинът на използването им цели опозоряване на личността на ищеца“, гласеше решението на СГС.

„Клеветническа информация“ и актуални прилики
Неотдавна магистратите се произнесоха в полза и на друг известен активист от протестите „ДАНС with me“ – Антоанета Цонева. През август 2018 г. тя окончателно получи обезщетение от 2000 лв. заради статията на „ПИК“ от юли 2015 г. под заглавие: „Бомба в ПИК! Радан и „Протестна мрежа“ на тайна среща планират свалянето на Цацаров. Дават по 50 на човек за митинг срещу главния прокурор. Набъркан ли е министър Ненчев?“

„В процесната статия е изнесена и разгласена клеветническа информация за морално укорими и позорящи ищцата обстоятелства“
„Настоящият съдебен състав приема за законосъобразен и обоснован извода на първоинстанционния съд, с който е прието, че в процесната статия е изнесена и разгласена клеветническа информация за морално укорими и позорящи ищцата обстоятелства, каквито безспорно представляват твърдяното наличие на уговорка между ищцата и други лица „да съберат около 500 души – предимно от провинцията, на които да бъдат платени по 50 лв. на калпак“ с цел участието на последните в протест срещу главния прокурор“, постановиха съдиите Елена Иванова, Златка Чолева и Калина Христова от СГС.

Във въпросната публикация се споменаваха в. „Капитал“ (онагледен със снимка на съиздателя си Иво Прокопиев), Радан Кънев и тогавашният правосъден министър Христо Иванов в контекста на демонстрация, организирана срещу Сотир Цацаров.

Три години по-късно, „ПИК“ отрази втория няколкохиляден протест срещу номинацията на Иван Гешев за нов главен прокурор по подобен начин: „Мълния в „ПИК“! Прокопиев, „Да, България“ и Иванчева бутат властта с 400 000 лв. от Цветан Василев“.

Разликата между двата сходни текста е, че този от 2015 г. се позоваваше на анонимни източници, докато настоящият е изцяло по твърдения на небезизвестния Йордан Бонев. Станал популярен най-вече като сподвижник на осъдения за заплаха за убийство Бисер Миланов „Петното“. През 2014 г. Бонев разказа в парламента, че двамата са получили предложение от Бойко Борисов да радикализират протеста срещу кабинета „Орешарски“ срещу 500 000 лв., но до прокурорско разследване така и не се стигна.

Атака срещу съдия и още осъдителни решения
Дело срещу „ПИК“ спечели и Емил Джасим, който окончателно осъди сайта през февруари тази година, получавайки обезщетение от 3000 лв. Поводът бе статия навръх Трети март през 2017 г., в която се твърдеше, че е обидил Васил Левски. Освен изданието на Недялков, учителят съдеше „Блиц“ и „Труд“, които кампанийно го обвиняваха в „антибългарска пропаганда“ и „гавра“ с Апостола на свободата заради негова лекция в платформата TED през 2014 г.

„Tвърдението за нанесена обида не само не е вярно, но и е написано по манипулативен и подвеждащ начин“
„Статията е публикувана в деня на националния празник на България, което още повече засилва негативното отношение на читателите към лицето, което се твърди да е обидило по недопустим начин историческата личност Васил Левски. […] В конкретния случай се установява, че твърдението за нанесена обида не само не е вярно, но и е написано по манипулативен и подвеждащ начин, доколкото в заглавието е посочено, че обидата е казана лично от ищеца, съответно това твърдение е повторено и в статията, но е уточнено, че действително е пресъздадено като диалог, за да се избегнат обвинения. При съблюдаване на добрите журналистически практики подобен начин на представяне на информацията е недопустим“, аргументираха се съдиите Стела Кацарова, Галина Ташева и Павел Панов от СГС, визирайки факта, че Джасим цитира разговор на две деца за Левски.

Въпросното дело предизвика подобна кампания на „ПИК“ и срещу съдия Силвия Хазърбасанова от Софийския районен съд, която уважи иска на учителя на първа инстанция. Действията на подчинените на Недялков стигнаха до там, че дори предизвикаха остра декларация на колегите на Хазърбасанова в съда.

„Подобно поведение няма връзка с никакво журналистическо разследване, а е обикновен опит за сплашване“
„Считаме проследяването на български съдия до дома му, заснемането му в присъствието на семейството му и навлизането без разрешение в личното му пространство за абсолютно недопустимо в правова държава. Подобно поведение няма връзка с никакво журналистическо разследване, а е обикновен опит за сплашване“, заявиха през май 2018 г. съдиите от най-натоварения съд в страната. Не е известно прокуратурата да е правила проверка по случая.

Дело срещу „ПИК“ спечели и известната разследваща журналистка Генка Шикерова. Тя стана обект на позорящи и клеветнически публикации в сайта и друго от изданията на Недялков – „Уикенд“, покрай палежите на две нейни коли през септември 2013 и април 2014 г.

„Правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата“
„Правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на абсолютните права. […] В конкретния случай е осъществен съставът на престъплението клевета – от обективна страна, тъй като на първо място изнесените в публикацията обстоятелства са позорящи за ищцата и на второ място те не са истина“, прие през януари 2016 г. съдия Марина Цветкова от СРС, а година по-късно градският съд изцяло потвърди решението. Така Шикерова получи обезщетение от 20 000 лв., което обаче дружеството на Недялков не пожела да плати доброволно и се наложи намесата на частен съдебен изпълнител.

През януари 2018 г. „Лидл България“ осъди „ПИК“ за две публикации с неверни твърдения, получавайки обезщетение от 10 100 лв. От търговската верига тогава съобщиха, че решението на СРС не е било обжалвано от таблоидния сайт и е влязло в сила.

Две години по-рано началникът на РУО София-град Ваня Кастрева постигна споразумение дружеството на Недялков да ѝ плати 5000 лв. и да изтрие статия с „неверни и клеветнически твърдения“ по неин адрес. Второто така и не се случи. Съиздателят на „Капитал“ и „Дневник“ Иво Прокопиев също спечели на първа инстанция дело срещу „ПИК“, но няма информация дали казусът му е приключил окончателно.

Недялко Недялков сам е споменавал, че срещу него са заведени петдесетина граждански иска само от представители на „Протестна мрежа“, което дава представа за тенденцията в съдебните зали. На другия полюс обаче са отношенията на сайта с властимащите. „ПИК“ беше сред медиите, рекламиращи българското европредседателство и редовно сключва договори с управляващите партии преди избори. Представители на законодателната и изпълнителната власт често се изявяват пред сайта, а неговите екипи не пропускат да отразят с преки видео включвания всяка акция под ръководството на специализираната прокуратура.

www.svobodnaevropa.bg Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036