„Tази, която трябва да победи“. Хана Кокрофт, която спечели своята осма параолимпийска титла

Хана Кокрофт е британска състезателка, родена в Йоркшир. Получава увреждания още при раждането. Тогава става ясно, че когато порасне, ще може да се придвижва само с инвалидна количка.

Въпреки това Хана иска да спортува още докато е в началното училище, но разбира, че това не е толкова просто за хора с увреждания.

Нещата се променят, когато е на 12 години. Тогава в училището ѝ гостува баскетболен отбор. „Хората от отбора бяха първите хора с увреждания, които срещах“, казва Хана.

Срещата с тях отваря очите ѝ за това, че хората с увреждания също могат да спортуват. Докато търси спорт, който да ѝ пасне, Хана се опитва да се присъедини към местния отбор по лека атлетика. Там обаче ѝ казват, че това не е възможно, защото може да представлява „риск за здравето и безопасността“ на другите членове на клуба.

По-късно Кокрофт започва да участва в състезания по плуване, хвърляне на диск в седнало положение и баскетбол в инвалидни колички. За първи път тя участва в надпревара по лека атлетика през 2007 г. и от тогава не е спирала.

„На 100 процента смятам, че аз съм тази, която трябва да победи“, казва тя.

Тя има осем параомпийски титли на 100, 200, 400 и 800 метра. „Аз съм на 32 години и на такава възраст виждаме много жени, които напускат нашия спорт. Чувствам, че ще трябва да взема много решения за следващия [олимпийски] цикъл, но бих искала да стигна до Лос Анжелис [и] да видя колко още игри имам в мен“, казва Кокрофт.

Когато говори за отразяването на спортисти с увреждания в медиите, тя казва: „Видимостта е толкова важна. Когато имате увреждане, през цялото време ви казват какво не можете да правите. Никога не ви казват наистина какво можете да правите“.

Хана иска да използва присъствието и успеха си, за да мотивира младежите с увреждания. „Сега младите хора могат да ме видят на екраните си, да правят това, което правя аз, и да кажат: искам да постигна същото“.

За Хана Параолимпийските игри са жизненоважна възможност за „раждането на нови герои и легенди, както и повече хора да видят какво правят [параатлетите] и да се вдъхновят от това.“