Етикет: стихотворение

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО … [ad id=“225664″] Доброто има много имена. Човекът, който завистта не знае, посява щедро бели семена навсякъде, а бялото – сияе. И съхранено, детското звъни, без себе си….

Любов, всемирна и могъща…                                         На Марина [ad id=“225664″] Любов, всемирна….

Мед от беладона [ad id=“225664″] Понесох гръдния си кошер – как тежи! – с ръце изжилени надолу по баира. Не чувам упреците – кошерът жужи, и в монотонния му бяс….

Студено ми е [ad id=“225664″] Знам, че няма да прогоня този мраз. Душата ми е снопче ледени висулки. Откъсва се. И чувам мощно прааас! Уплашена съм. Дишам в пресекулки. Обръщам….

Пътуване Пътувам навътре от себе си. В посока, обратна на разума. Все по-близо до тебе и историята ни, неразказана. В абстрактността на времето размиват се всички граници. Ако мигът е….

Като писмо в бутилка [ad id=“225664″] Като писмо в бутилка аз се лутам странна, непозната и сама. Носят ме вълни от предразсъдъци, вълни от грешки носят ме вълни от болка….

Отново за славата [ad id=“225664″] Да, сладко нещо славата е, друже, но сдържай се, не я преследвай ти. Не е слугиня – мълком да ти служи, без повод ще започне….

Като дим [ad id=“225664″] Най-горе – тънък плясък на крила. Най-долу – вой сиротен на вълчица. Между им – песен – огнена стрела, взор преходен на пламнала зеница. Угаснали огньове….

Помъдряване на лятото [ad id=“225664″] На детството последната родина и сладко от горчиви портокали. Това е юли. Толкова е синьо, че времето в часовника е спряло. Проблясва – златна мрежица….